Александър Дюма - Анж Питу

Здесь есть возможность читать онлайн «Александър Дюма - Анж Питу» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Анж Питу: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Анж Питу»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Александър Дюма, чието пълно име е маркиз Александър Дюма Дави дьо Ла Пайотри, и днес е един от най-популярните световни писатели. Внук на черна робиня, син на генерал от Френската революция, напъден от Наполеон, Дюма е написал повече от 500 тома и е създал над 37 000 персонажа.
В романа „Анж Питу“ Дюма в характерния си стил разказва за организирането на атаката, за щурма и падането на най-големия символ на кралската власт, а именно — Бастилията. Чрез образа на младия Анж Питу авторът обръща гледната точка на историята откъм страната на „основния герой“ — народа. Сюжетът е изпълнен с тъмни страсти, със светли любовни трепети, е много приключения и смели подвизи.

Анж Питу — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Анж Питу», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Едва бяха излезли, когато сътрапезниците, въодушевявайки се един друг, превърнаха банкетната зала в град, превзет с щурм.

По знак, даден от господин Дьо Персевал, адютант на господин Д’Естен 328 328 Граф Д’Естен е бил избран на 3 септември за главнокомандващ националната гвардия от буржоата във Версай — бел.фр.изд. , тръбачът изсвири атака.

Атака срещу кого? Срещу отсъстващ неприятел.

Срещу народа.

Атаката, тази така сладка за френското ухо музика, създаде илюзията, че Оперната зала на Версай е едва ли не бойно поле, а хубавите дами, които наблюдаваха от ложите това мило на сърцето им зрелище — врагове.

Отекна вик: „На щурм!“, изтръгнал се от стотици гърла, и атаката към ложите започна. Вярно е, че обсадителите не бяха никак страшни, та обсадените дори им протягаха ръце.

Първият, който стигна до балкона, бе гренадир от Фландърския полк — господин Дьо Персевал изскубна един кръст от бутониерата си и му го закачи 329 329 Изкатервайки се на балкона на стаята на Луи XVI, Персевал е казал дословно: „Постовете са наши, нека отсега нататък ни наричат кралски гвардейци“ — бел.фр.изд. .

Вярно е, че това бе кръст от Лимбург, от онези, които почти не са кръстове.

И всичко ставаше под знака на цвета на Австрия, на фона на грозни хули по адрес на националната кокарда.

Тук-там се изплъзнаха злокобно глухи възклицания.

Но захлупени от ревовете на певците, от крясъците на обсадителите, от звуците на тръбите, тези роптания стигнаха, отцеждайки се заплашително, до ушите на народа, който слушаше при вратите, най-напред удивен, после възмутен.

Тогава навън, на площада, а сетне и по улиците узнаха, че бялата кокарда е била заменена с черната, а трицветната — тъпкана с крака.

Научиха, че един храбър офицер от националната гвардия, който въпреки заплахите запазил трицветната кокарда, е бил тежко оскърбен в самия апартамент на краля 330 330 Льокоантр, командир на батальона от Нотр Дам, засегнат от това, че не е бил поканен на банкета — бел.фр.изд. .

Мълвяха смътно, че един-единствен офицер, неподвижен, тъжен, изправен при входа на огромната зала, превърната в цирк, където вилнееха тези побеснели люде, беше гледал, слушал безмълвно, беше се откроил, предан служител и неустрашим войник, подчинявайки се на всемогъществото на мнозинството, поемайки чуждите вини върху себе си, приемайки отговорността за всички изстъпления на армията, представена в този гибелен ден от офицерите на Фландърския полк; ала името на човека, единствен благоразумен сред толкова безумци, дори не бе произнесено, а и даже да го бяха узнали, никой никога не би повярвал, че точно граф Дьо Шарни, фаворитът на кралицата, е бил онзи, който, готов да умре за нея, най-болезнено е страдал от онова, което тя направи.

Мария-Антоанета се беше прибрала в покоите си, зашеметена от магията на тази сцена.

Скоро бе връхлетяна от вълна придворни и ласкатели.

— Виждате ли — казваха те, — виждате ли какъв е истинският дух на вашите войски. И помислете, когато ви говорят за пристрастеността на народа към анархистичните идеи, дали тази пристрастеност би могла да се мери с дивия плам на монархическата идея у френските военни.

И понеже тези слова съответстваха на тайните желания на владетелката, тя се оставяше да бъде залъгвана с химери, без дори да забележи, че Шарни през цялото време бе далеч от нея.

Все пак постепенно шумовете секнаха; сънят на разума потуши всички блуждаещи огньове, всички фантасмагории на опиянението. Кралят впрочем посети кралицата в момента, в който тя си лягаше, и й подхвърли думи, белязани с дълбока мъдрост:

— Ще трябва да видим утре.

Неблагоразумният той! Тези думи, които за всеки друг биха били мъдър съвет, съживиха у нея наполовина пресъхналия извор на съпротива и предизвикателност.

— Действително — прошепна тя, когато Луи си тръгна, — този пламък, затворен тази вечер в двореца, през нощта ще плъзне из Версай и утре ще се разгори пожар в цяла Франция.

Всички тези войници, офицери, които така всеотдайно ми засвидетелстваха верността си, ще бъдат наречени предатели, бунтовници срещу нацията, убийци на родината, водителите на аристокрацията ще бъдат заклеймени като наемници на Пит и Кобург, сателити на властта, варвари, диваци от Севера. Всяка от тези глави, които окичи черната кокарда, ще бъде нарочена за фенерите на площад „Грев“. Всички тези гърди, от които така предано излиташе викът: „Да живее кралицата!“, ще бъдат пронизани при първата безредица от онези гнусни ножове и гадни пики. И пак аз, неизменно аз ще бъда тази, която е причинила всичко това. Аз ще бъда тази, която ще осъди на смърт толкова много доблестни служители, аз, неприкосновената владетелка, която привидно ще щадят от лицемерие, а зад гърба ще ругаят от ненавист. О, не! По-скоро ще поема вината върху себе си, отколкото да бъда до такава степен неблагодарна спрямо единствените, спрямо сетните си приятели, до такава степен подла и безсърдечна. Всичко бе сторено заради мен, аз ще понеса гнева. Ще видим докъде ще стигне омразата, до кое стъпало на трона ми ще дръзне да придойде нечестивата вълна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Анж Питу»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Анж Питу» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
Александър Дюма - Колието на кралицата
Александър Дюма
Александър Дюма - Ема Лайона
Александър Дюма
Александър Дюма - Адската дупка
Александър Дюма
Александър Дюма - Тримата мускетари
Александър Дюма
Александър Дюма - Сан Феличе
Александър Дюма
Александър Дюма - Граф Монте Кристо
Александър Дюма
Отзывы о книге «Анж Питу»

Обсуждение, отзывы о книге «Анж Питу» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.