Александър Дюма - Анж Питу

— Да видим, докторе — подхвана той, — понеже това забавлява кралицата, разкажете ми какво ви каза тя.

— Попитах доктора — намеси се Мария-Антоанета — защо сте го призовали в толкова ранен час. Признавам, че неговото присъствие във Версай още от сутринта буди любопитството ми и ме притеснява.

— Чаках доктора — отвърна Луи XVI, като се намръщи, — за да поговорим за политика.

— А, чудесно! — рече кралицата.

И седна, сякаш готова да слуша.

— Елате, докторе — направи знак кралят, насочвайки се към вратата.

Жилбер се поклони почтително на владетелката и понечи да последва суверена.

— Къде отивате? — извика тя. — Какво! Тръгвате ли си?

— Няма да говорим за особено весели неща, мадам. Добре е да спестим на кралицата поне една грижа.

— Наричате грижи мъките! — произнесе властно Мария-Антоанета.

— Още едно основание в подкрепа на думите ми, скъпа моя.

— Останете, настоявам — наблегна тя. — Господин Жилбер, предполагам, че няма да проявите непокорство.

— Господин Жилбер! Господин Жилбер! — каза кралят, силно раздразнен.

— Е, и какво?

— Какво! Господин Жилбер, който трябваше да ми даде мнение, да поговори свободно с мен, следвайки съвестта си, не ще го стори.

— И защо? — попита кралицата.

— Защото вие ще бъдете тук, мадам.

Докторът направи едно движение, на което Мария-Антоанета придаде особена важност.

— Поради каква причина — поде тя, за да го подкрепи, — господин Жилбер би рискувал да не ми се хареса, ако говори съгласно съвестта си?

— Лесно е за разбиране, мадам — отвърна кралят, — вие си имате собствена политика, която не винаги съвпада с нашата. Така че…

— Така че според вас господин Жилбер не споделя моята политика.

— Сигурно е вярно, мадам — отговори докторът, — като се имат предвид идеите ми, които Ваше Величество познава. Само че Ваше Величество може да бъде убедена, че и пред нея ще говоря истината без всякакви задръжки, както и ако съм насаме с краля.

— А! Това вече е нещо — кимна Мария-Антоанета.

— Истината не винаги е лицеприятна за изричане — побърза да промърмори Луи XVI.

— А ако е полезна? — вметна Жилбер.

— Или само добронамерена — допълни кралицата.

— В това не се съмняваме — прекъсна я суверенът. — Ала ако бяхте благоразумна, мадам, щяхте да предоставите на доктора цялата свобода, от която… се нуждая.

— Сир — подхвана Жилбер, — тъй като самата кралица предизвиква истината, тъй като познавам достатъчно благородния и мощен ум на Нейно Величество, за да не се боя от нея, предпочитам да говоря пред двамата си владетели.

— Да, но…

— Сир — вдигна глава кралицата, — аз настоявам.

— Вярвам в мъдростта на Ваше Величество — додаде Жилбер, покланяйки се на Мария-Антоанета. — Става дума за щастието и славата на Негово Величество кралят.

— С право вярвате — отбеляза тя. — Започвайте, господине.

— Всичко това е много хубаво — упорстваше Луи XVI, верен на своя навик, — само че в крайна сметка въпросът е деликатен и, колкото до мен, силно ще ме затрудните.

Кралицата не успя да прикрие един жест на нетърпение; изправи се, после седна отново и впери студен поглед в мислите на доктора.

Виждайки, че няма как да избяга от обикновения и необикновен въпрос, кралят се отпусна с тежка въздишка в креслото срещу Жилбер.

— За какво се отнася? — попита Мария-Антоанета, след като този своеобразен съвет се бе конституирал и настанил.

Докторът погледна за последен път Луи XVI, сякаш за да поиска разрешение да говори без спирачки.

— Хайде! Боже мой, хайде, господине, щом кралицата желае.

— Е, добре, мадам! — каза Жилбер. — Ще осведомя с няколко думи Ваше Величество за целта на моето утринно посещение във Версай. Дойдох да посъветвам Негово Величество да се яви в Париж.

Искра, паднала върху буретата барут, струпани в Кметството, не би произвела експлозията, която тези думи предизвикаха в сърцето на Мария-Антоанета.

— Кралят в Париж! Кралят! О!

И тя нададе вик на ужас, който накара Луи XVI да потръпне.

— Е — рече той, гледайки Жилбер, — казвах ли ви аз?

— Кралят! — продължи кралицата. — Кралят в един град, разтърсван от бунт! Кралят сред вилите и брадвите на тези злодеи, кралят сред тези люде, които изклаха швейцарците, които обезглавиха господин Дьо Лоне и господин Дьо Флесел! Кралят, прекосяващ площада пред Кметството и газещ в кръвта на своите бранители!… Вие сте обезумял, господине, за да предлагате такова нещо. О, повтарям ви, вие сте обезумял.