Александър Дюма - Анж Питу

И наистина, след като Жилбер бе престанал да й заповядва с очи и ръка, Мария-Антоанета бе настръхнала пак почти заплашително, подобно птица, която, освободила се от задуха на пневматичния похлупак, се опитва отново да полети и да запее.

— А! Вие се съмнявате, вие се надсмивате, вие презирате. Е, добре! Искате ли да ви доверя, мадам, страховитата мисъл, която ми мина през ума? Ето какво бях на път да направя, мадам — щях да ви осъдя да ми разкриете най-интимните си мисли, най-съкровените си тайни. Щях да ви принудя да ги напишете на тази маса, до която се докосвате в момента, и по-късно, когато се събудехте и дойдехте на себе си, щях да ви докажа чрез написаното от собствената ви ръка колко нехимерична е тази власт, която вие, изглежда, отричате. Колко истинско е най-вече търпението и, бих казал, да, ще го кажа, великодушието на мъжа, когото вече от един час вие оскърбявате, без дори за миг да ви е дал повод за това.

— Да ме принудите да спя, да ме принудите да говоря, спейки, мен! Мен! — процеди кралицата, цялата пребледняла. — Бихте ли се осмелили, господине? Та вие знаете ли какво говорите? Съзнавате ли сериозността на заплахата, която ми отправяте? Това е посегателство спрямо владетел, господине. Само помислете, това е престъпление, което, щом се събудя и дойда на себе си, ще заповядам да бъде наказано със смърт.

— Мадам — каза Жилбер, проследявайки с поглед изумителното вълнение на Мария-Антоанета, — не бързайте да обвинявате и най-вече да се заканвате. Със сигурност бих приспал Ваше Величество. Със сигурност бих изтръгнал всички тайни на жената. Ала повярвайте ми, това не би станало в случай като този, при среща насаме между кралицата и нейния поданик, между жената и чуждия мъж. Да, бих могъл да приспя кралицата, не би ми представлявало никаква трудност, но изобщо не бих си позволил да я приспивам и да я карам да говори, без да имам свидетел.

— Свидетел ли?

— Да, мадам, свидетел, който ще запечата точно всички ваши думи, всички ваши жестове, всички подробности на сцената, която ще предизвикам, та когато тя приключи, у вас да не остане и помен от съмнение.

— Свидетел, господине! — повтори ужасена кралицата. — И кой би бил този свидетел? Давате ли си сметка, господине, че престъплението ще стане двойно, защото вие ще привлечете и съучастник?

— Ами ако този съучастник е не някой друг, а кралят? — запита Жилбер.

— Кралят! — извика Мария-Антоанета с уплаха, която издаваше съпругата много повече, отколкото би могла да го направи сомнамбулната изповед. — Кралят! О, господин Жилбер! Господин Жилбер!

— Кралят — повтори невъзмутимо докторът, — вашият съпруг, вашата опора, вашият естествен защитник. Кралят, който след това би ви разказал, мадам, колко почтителен и едновременно горд съм бил, доказвайки своята наука пред най-уважаваната от владетелките.

И изричайки тези думи, Жилбер остави кралицата да размишлява над дълбочината им.

Тя потъна за няколко минути в мълчание, смущавано само от шума на учестеното й дишане.

— Господине — подхвана най-накрая, — подир всичко, което ми наговорихте, трябва да сте ми смъртен враг…

— Или изпитан приятел, мадам.

— Немислимо е, господине, приятелството не може да съществува редом със страха или недоверието.

— Приятелството, мадам, между поданик и кралица, би могло да съществува единствено чрез доверието, което вдъхва поданикът. Вие вече сте си казали, нали, че не е враг онзи, комуто при първата дума се отнема възможността да навреди, особено когато сам си запрещава да прибягва до оръжията си.

— Трябва ли да вярвам на онова, което твърдите, господине? — попита кралицата с внимание и безпокойство, гледайки го настойчиво.

— Защо да не вярвате, мадам, след като имате всички доказателства за моята искреност?

— Човек се променя, господине, променя се.

— Мадам, дал съм обет, какъвто някои хора, прочути в боравенето с опасните оръжия, са давали, преди да се впуснат в експерименти. Никога няма да използвам предимствата си, освен за да отхвърля вините и грешките, които ми се вменяват. Не за нападение, а за защита — това е девизът ми.

— Да… — промълви смирено кралицата.

— Разбирам ви, мадам. Вие страдате от това, че виждате душата си в ръцете на лекаря, вие, която понякога се съпротивлявате да му поверите тялото си. Бъдете смела, доверете се. Желае да ви посъветва този, който днес ви предостави доказателство за търпението си, което вие получихте от мен. Аз искам да ви обичам, мадам. Искам да ви обичат. Идеите, които дадох на краля, ще ги обсъдя и с вас.