Александър Дюма - Анж Питу

— Предполагам, че не ме поучавате, господине.

— Имате право, мадам, само отговарям на Ваше Величество. Например този Калиостро, мадам, за когото говорехте и чиято наука оспорвате, спомням си, и това е спомен, още по-далечен от вашите за Трианон, та спомням си, че в градините на замъка Таверне му се представи случай да даде на дофината на Франция едно доказателство за тази наука, не знам какво е било, ала тя трябва да е запазила дълбок спомен, защото я бе впечатлило жестоко, до степен, че загуби съзнание 275 275 Вж. „Жозеф Балзамо“, глава XV (Магия) — бел.фр.изд. .

Жилбер удряше на свой ред; наистина удряше наслуки, но случайността му помогна и той улучи толкова точно, че кралицата пребледня ужасно.

— Да — каза тя с пресипнал глас, — да, вярно е, накара ме да видя насън една отвратителна машина. Само че досега не ми е известно подобна машина да съществува в действителност.

— Не знам какво ви е накарал да видите, мадам — подхвана Жилбер, удовлетворен от постигнатото въздействие, — ала онова, което знам, е, че не може да се оспорва званието учен на човек, който притежава такава власт над другите, над себеподобните си…

— Себеподобните си — процеди презрително кралицата.

— Добре, лъжа се — продължи Жилбер, — и властта му е дотолкова голяма, че превива на своето ниво, под игото на страха, главите на земните крале и принцове.

— Мерзост! Мерзко е, повтарям ви, да се злоупотребява със слабостта или с доверчивостта.

— Твърдите, че са мерзавци онези, които използват науката?

— Химери, лъжи, подлости!

— Какво ще рече това? — попита невъзмутимо Жилбер.

— Ще рече, че Калиостро е долен шарлатанин и че неговият така назован хипнотичен сън е престъпление.

— Престъпление!

— Да, престъпление — наблегна владетелката, — защото е последица от едно магическо питие, от един чудодеен еликсир, от едно отровителство, до чиито извършители човешкото правосъдие, представлявано от мен, ще стигне и ще ги накаже.

— Мадам, мадам — поде Жилбер със същото търпение и снизхождение, — моля ви, заради онези, които са сгрешили в този свят.

— А! Значи признавате?

Кралицата се заблуждаваше, поради кротостта в гласа на доктора сметна, че моли за себе си.

Тя се лъжеше; това бе едно предимство, което Жилбер не можеше да пропусне.

— Какво? — произнесе той, разширявайки пламтящите си зеници, под които Мария-Антоанета сведе очи като пред отблясъка на слънчев лъч.

Владетелката се смути, ала направи усилие.

— Не е възможно да се разпитва една кралица, без да бъде наранена, господине — рече тя. — Знайте това, вие, който сте новодошъл в двора. Но вие говорехте, струва ми се, за хората, които са сгрешили, и искахте да проявя снизхождение.

— Уви, мадам! — каза Жилбер. — Какво е безукорно човешко създание, онова ли, което е успяло да се затвори така добре в дебелата черупка на съзнанието си, та погледът на другите да не може да проникне в нея? Тъкмо това често наричат добродетел. Бъдете снизходителна, мадам.

— В такъв случай — подхвана неблагоразумно кралицата — за вас няма добродетелни създания, господине, за вас, ученика на тези люде, чийто поглед ще търси истината дори в дълбините на умовете.

— Това е вярно, мадам.

Тя избухна в смях, без да се помъчи да прикрие презрението, клокочещо в този смях.

— О, за Бога, господине! — извика. — Бихте ли благоволили да забележите, че не говорите на обществено място, пред идиоти, селяни или патриоти?

— Уверявам ви, знам пред кого говоря, мадам — отвърна Жилбер.

— Повече уважение тогава, господине, или повече ловкост. Огледайте собствения си живот, изследвайте дълбоките слоеве на това съзнание, което, въпреки опита и гения си, хората, работили навсякъде, трябва да притежават също както простосмъртните. Спомнете си за всичко низко, вредно, престъпно, което сте могли да си помислите, за жестокостите, злоупотребите… дори злодеянията, които сте могли да извършите. Не ме прекъсвайте, и когато осмислите всичко това, господин докторе, сведете глава, станете смирен, не се доближавайте с подобна нагла надменност до обителта на кралете, които, поне до нова повеля, са ръкоположени от Бога, за да проникват в душите на престъпниците, в гънките на съзнанието на другите и да налагат без жал и милост наказания на виновните. Ето, господине — продължи кралицата, — какво би следвало да направите. И ще получите признателност за вашето разкаяние. Повярвайте ми, най-добрият начин да се излекува една душа, така болна като вашата, би бил да се живее в уединение, далеч от висшите селения, които дават на хората лъжлива представа за собствената им стойност. Така че ще ви посъветвам да не се доближавате до двора и да се откажете да церите болестите на краля. Вие трябва да проведете едно лечение, което ще бъде много по-угодно на Бога, отколкото всяко друго — вашето собствено. Има една древна поговорка, господине: Ipse cura medice 276 276 Или „Medice, cura te ipsum“ (лат.) — Лекарю, излекувай себе си! — бел.прев. .