Александър Дюма - Анж Питу

— Предложих се и бях приет — отбеляза Жилбер, — без Ваше Величество да може да се усъмни ни най-малко в моите способности или пък в усърдието ми. Аз съм преди всичко политически лекар, мадам, препоръчан от господин Некер. Що се отнася до останалото, ако кралят се нуждае от науката ми, ще му бъда добър физически лекар, доколкото човешката наука би могла да е полезна на творението на създателя. Ала освен добър съветник и добър лекар, аз ще бъда най-вече добър приятел на краля.

— Добър приятел! — възкликна кралицата в нов изблик на презрение. — Вие, господине! Приятел на краля!

— Със сигурност — отвърна спокойно Жилбер. — Защо не, мадам?

— А, да! Неизменно чрез вашите тайни сили, с помощта на окултната ви наука — прошепна тя. — Кой знае? Може би ще бъдете един Жак или един Майотен. Може би ще се върнем в Средновековието! Вие ще възкресите чудодейните еликсири и вълшебствата. Ще управлявате Франция с магия. Ще станете Фауст или Никола Фламел 273 273 Жак и Майотен — френски алхимици; Фауст — герой от едноименната творба на Гьоте; Никола Фламел (1330 — 1418) — алхимик, един от създателите на масонството във Франция — бел.прев. .

— Съвсем не претендирам за това, мадам.

— Дано да е така, господине! Колко по-жестоки чудовища от тези в градините на Армида 274 274 Магьосницата Армида от едноименната лирична трагедия на Люли по либрето на Кино. По-късно по същото либрето Глук композира своята опера „Армида“ — бел.ред. , по-свирепи от Цербер бихте приспивали на прага на нашия ад!

Изричайки бихте приспивали , владетелката отправи към доктора поглед, по-изпитателен от всякога.

Този път Жилбер се изчерви пряко волята си.

Това достави неизказана радост на Мария-Антоанета; тя почувства, че ударът, който бе нанесла, е причинил истинска рана.

— Защото вие приспивате — продължи кралицата, — вие, който сте се учили навсякъде и върху всичко, вие несъмнено сте изучавали науката за магнетизма заедно с най-добрите хипнотизатори на нашия век, с хората, които превръщат съня в предателство и четат тайните на другите!

— Действително, мадам, често и дълго съм се учил при мъдрия Калиостро.

— Да, онзи, който практикува и кара своите последователи да практикуват тази духовна кражба, за която говорих преди малко, онзи, който с помощта на този магически сън — бих го нарекла низост — отнема на едни душите, а на други телата.

Жилбер отново разбра и сега побледня, вместо да се изчерви.

Кралицата потръпна от радост до дън душа.

— Ах, негоднико! — прошепна тя. — Аз също те нараних, виждам кръвта.

Но и най-дълбоките вълнения не оставаха задълго видими по лицето на доктора. И приближавайки се до Мария-Антоанета, която, въодушевена от победата си, го гледаше непредпазливо, той каза:

— Мадам, Ваше Величество греши, като оспорва на тези учени хора най-голямото достойнство на науката им, тази власт да приспиват не жертви, а субекти чрез магнетичния сън. Грешите, като им отричате правото да развиват по всички възможни начини едно откритие, чиито закони, веднъж признати и урегулирани, може би ще бъдат призвани да преобърнат света.

И приближавайки се още повече до кралицата, Жилбер я бе погледнал на свой ред с онова могъщество на волята, пред което нервната Андре се бе огънала.

Владетелката усети една тръпка да пробягва по вените й.

— Мерзко е — рече тя — да се злоупотребява с разни тъмни и мистериозни практики, за да се погубват души и тела!… Мерзавец е този Калиостро!

— А! — възкликна Жилбер многозначително. — Избягвайте да съдите толкова сурово грешките, допускани от човешките създания, мадам.

— Господине!

— Всяко създание е предразположено да греши, мадам. Всяко създание вреди на друго и без индивидуалния егоизъм, който създава общата сигурност, този свят би бил едно огромно бойно поле. Най-добрите са онези, които са добри, това е. Някои ще ви кажат — по-добрите са по-малко лошите. Колкото по-извисен е съдникът, мадам, толкова по-снизходителен трябва да бъде. От висотата на трона, който заемате, мадам, вие имате по-малко от когото и да било правото да проявявате строгост спрямо прегрешенията на останалите. Бъдете върховното снизхождение на земния трон, както на небесния Бог въплъщава върховното милосърдие.

— Господине — поде кралицата, — гледам по друг начин на своите права и най-вече на задълженията си. Аз съм на трона, за да наказвам и възнаграждавам.

— Не мисля така, мадам. Напротив, по мое мнение вие сте на трона, вие, жената и кралицата, за да помирявате и да прощавате.