Александър Дюма - Анж Питу

Жилбер сведе очи като човек, когото почитта възпира, ала не промълви дума.

Кралят, развълнуван до дън душа, се въртеше в креслото си, сякаш разпънат на уред за изтезания.

— Възможно ли е подобна идея — не спираше кралицата — да се роди в една умна глава, в едно френско сърце? Господине, нима не си давате сметка, че говорите на потомъка на свети Луи, на правнука на Луи XIV?

Кралят потропваше с крак по килима.

— Не предполагам все пак — додаде Мария-Антоанета, — че бихте искали да отнемете на краля помощта на гвардейците и на армията му, че бихте го извели от неговия дворец, който представлява крепост, за да го хвърлите сам и гол на настървените му врагове. Вие нямате желание кралят да бъде убит, нали, господин Жилбер?

— Ако ми бе минало през ума, че Ваше Величество и за миг ще си помисли, че съм способен на подобно предателство, не бих бил просто безумец, бих се смятал за негодник. Но, слава на Бога, мадам, вие не вярвате в това повече от мен. Не, дойдох да дам този съвет на моя крал, понеже съм убеден, че съветът е добър, дори по-добър от всички останали.

Кралицата впи пръсти в гръдта си с такава сила, че за малко не разкъса батистата.

Луи XVI сви рамене в израз на нетърпение.

— За Бога! — рече той. — Изслушайте го, мадам. Ще имате време да кажете „не“, след като сте го чули.

— Кралят е прав, мадам — кимна докторът, — защото това, което държа да съобщя на Ваши Величества, не ви е известно. Вие смятате, мадам, че разполагате със сигурна, предана армия, готова да умре за вас. Грешите! Половината от служещите във френските полкове заговорничат с обновителите в името на революционната идея.

— Господине — не се сдържа Мария-Антоанета, — внимавайте, оскърбявате армията!

— Тъкмо обратното, мадам — поклати глава Жилбер, — възхвалявам я. Човек може да уважава своята кралица и да проявява преданост към своя крал, обичайки родината си и посвещавайки се на свободата й.

Кралицата го прониза с поглед, мятащ искри като мълния.

— Господине — каза му тя, — този език…

— Да, този език ви наранява, мадам, чудесно разбирам, защото по всяка вероятност Ваше Величество го чува за първи път.

— Ще трябва да свикне — промърмори Луи XVI с примирието на здравия разум, което бе главната му сила.

— Никога! — процеди Мария-Антоанета. — Никога!

— Да видим, слушайте най-сетне! — извика кралят. — Смятам, че това, което говори докторът, не е лишено от смисъл.

Кралицата седна, цялата трепереща. Жилбер продължи.

— И така, мадам, аз видях Париж, докато вие не сте видели дори и Версай. Знаете ли какво иска да направи Париж в този момент?

— Не — отвърна кралят притеснен.

— Предполагам, не иска да превземе втори път Бастилията — вметна язвително кралицата.

— Разбира се, не, мадам — реагира спокойно докторът, — но Париж знае, че има и друга крепост между народа и неговия крал. Париж възнамерява, а вече и обсъжда, да събере представители на четирийсет и осемте съдебни окръга и да ги изпрати във Версай.

— Само да дойдат, само да дойдат! — светнаха очите на Мария-Антоанета в изблик на дива радост. — О, ще бъдат добре посрещнати.

— Почакайте, мадам — спря я Жилбер, — и внимавайте, тези пратеници няма да дойдат сами.

— А с кого?

— С двайсет хиляди души от националната гвардия 277 277 Гражданската милиция, натоварена да възстанови реда в Париж, е била учредена с декрет от 13 юли; на 15 юли Лафайет е бил избран за командващ тази милиция, която той нарекъл национална гвардия — бел.фр.изд. .

— От националната гвардия? — сви вежди кралицата — Какво е това?

— О, мадам, не пренебрегвайте тази институция, един ден тя ще бъде могъща сила, която ще раздава правосъдие.

— Двайсет хиляди души! — извика кралят.

— Е, господине — поде кралицата, — вие разполагате с десет хиляди, които струват колкото сто хиляди бунтовници. Повикайте ги, повикайте ги, хайде, тези двайсет хиляди мерзавци! Тук те ще намерят своето наказание и ще получат урока, от който се нуждае цялата тази революционна тиня, която бих измела за седмица, ако някой ме бе слушал дори и час.

Жилбер тъжно поклати глава.

— О, мадам — каза той, — колко се заблуждавате, или по-скоро колко са ви заблудили. Та само помислете. Гражданска война, предизвикана от кралица! Една-единствена го е сторила и е отнесла със себе си в гроба ужасното прозвище на чужденка 278 278 Става дума за Изабела Баварска, разпалила борбата между арманяки и бургундци — бел.фр.изд. .