Александър Дюма - Анж Питу

— Предизвикана от мен, господине, как да го разбирам? Аз ли бях тази, която стреля по Бастилията без предизвикателство?

— Мадам — намеси се кралят, — вместо да подкрепяте насилието, най-напред чуйте основанието.

— Слабостта!

— Моля ви, Антоанета, слушайте — рече строго Луи XVI, — не е дребна работа пристигането на двайсет хиляди души, които ще трябва да се сражават тук.

Сетне, като се обърна към Жилбер, каза:

— Продължете, господине, продължете.

— Всички тези изблици на омраза, които се разпалват от разстояние, всички тези самохвалства, които при удобен случай прерастват в дързост, целият този безпорядък на една битка, чийто изход е несигурен, спестете ги на краля и на самата себе си, мадам — призоваваше докторът. — Можете с благост да разпръснете тази армия, която вашето насилие вероятно ще умножи. Тълпата иска да дойде при краля. Позволете на краля да отиде при тълпата. Оставете го, обкръжен днес от своята армия, да засвидетелства утре храброст и политически дух. Двайсетте хиляди души, за които споменах, биха могли може би да покорят краля. Оставете краля сам да ги покори, защото тези двайсет хиляди души, мадам, това е народът.

Луи XVI не успя да сдържи един жест в знак на съгласие, който Мария-Антоанета мимоходом долови.

— Нещастник! — рече тя на Жилбер. — Ала вие не си давате сметка какво би означавало присъствието на краля в Париж при подобни условия.

— Говорете, мадам.

— Това би означавало: одобрявам… много добре направихте, като избихте моите швейцарци… много добре направихте, като изклахте моите офицери, като опустошихте столицата ми… много добре направихте, като ме свалихте от трона! Благодаря, господа, благодаря!

И една презрителна усмивка пробяга по устните на Мария-Антоанета.

— Не, мадам — отвърна Жилбер, — Ваше Величество се лъже.

— Господине!…

— Това би означавало: има някаква справедливост в негодуванието на народа, аз ще простя, аз съм водителят и кралят, аз ще оглавя френската революция, както някога Анри III е застанал начело на Лигата 279 279 През 1577 г.: Дюма е изтъкнал тази гъвкавост на краля в „Анри III и неговият двор“ и в „Графиня Дьо Монсоро“ — бел.фр.изд. (Анри III се стреми да лавира между протестантите и Католическата лига, в резултат на което между 1577 и 1584 г. Религиозните войни във Франция временно стихват — бел.ред.) . Вашите генерали са мои офицери, вашите гвардейци — мои войници, вашите магистрати — мои служители. Вместо да ме отхвърляте, следвайте ме, ако можете. Величието на моята крачка ще докаже още веднъж, че аз съм кралят на Франция, следовникът на Карл Велики 280 280 Карл Велики (747 — 814) — франкски крал (от 768), император (800 — 814), от династията Каролинги. Основава обширна империя по времето, когато България е управлявана от хан Крум. Властването му се характеризира с културен подем, известен под името Каролингско възраждане. Един от най-великите владетели, създали облика на съвременна Европа — бел.ред. .

— Докторът е прав — промълви тъжно Луи XVI.

— О! — извика Мария-Антоанета. — Сир, сир, за Бога! Не слушайте този човек, той е ваш враг!

— Мадам — рече Жилбер, — нека Негово Величество ви каже сам какво мисли.

— Мисля, господине — подхвана кралят, — че засега вие сте единственият, който се осмелява да ми разкрие истината.

— Истината! — процеди кралицата. — О, какво ми говорите, мили Боже!

— Да, мадам — кимна докторът, — и повярвайте, истината в този момент е единственият факел, който може да попречи тронът и монархията да полетят в бездната.

И произнасяйки тези думи, Жилбер се поклони смирено, почти коленичи пред Мария-Антоанета.

За първи път кралицата изглеждаше потресена. Дали от разсъжденията или от смирението на доктора?

Впрочем кралят се бе изправил с вид на човек, взел решение. Той мислеше за изпълнението му.

Все пак, поради навика си да не върши нищо, без да се посъветва с кралицата, каза:

— Мадам, одобрявате ли?…

— Налага се, господине — отвърна Мария-Антоанета.

— Не искам от вас самоотверженост, мадам — рече Луи XVI нетърпеливо.

— Какво искате тогава?

— Искам убеждение, което да подкрепи моето.

— Искате от мен убеждение?

— Да.

— О! Да бе само това, убедена съм, господине.

— В какво?

— Че е дошъл моментът, в който монархията ще се превърне в най-окаяната и най-унизената държава на света.

— Вие преувеличавате! — възкликна кралят. — Окаяна, съгласен съм, но унизена, това е невъзможно.