Александър Дюма - Анж Питу

— Покажете ми го — извика кралицата.

— Не мога — отговори кралят, — има гравюри.

— И вие сте до такава степен сляп и слаб, че не потърсихте източника на всички тези низости?

— Но тъкмо това се прави, моите полицейски лейтенанти побеляха от издирвания.

— Значи познавате автора на тези мерзости?

— Познавам поне един, на това писание тук, господин Фюрт, понеже има квитанция от него за двайсет и две ливри и петдесет. Когато си струва, виждате, че не се скъпя.

— А останалите, останалите!

— О, нерядко това са изгладнели голтаци, които живуркат в Англия или в Холандия. Човек е ухапан, ужилен, гневи се, търси, смята, че ще намери крокодил или змия, за да ги убие, размаже, ала не, открива само насекомо, толкова дребно, толкова нисшо, толкова мръсно, че не се осмелява да го докосне, дори за да го накаже.

— Чудесно! Но ако вие не благоволявате да се докоснете до насекомите, отправете обвинения в лицето на тези, които ги въдят. Наистина, господине, човек би казал, че Филип Д’Орлеан е слънцето…

— А! — възкликна кралят, като плесна с ръце. — Стигнахме и до това! Господин Д’Орлеан! Хайде, хайде, опитайте да ме скарате с него.

— Да ви скарам с вашия враг, сир, добре казано.

Луи XVI сви рамене.

— Ето — рече той, — ето я системата на тълкуване. Господин Д’Орлеан! Вие нападате господин Д’Орлеан, който се отзовава на моите заповеди, за да се сражава срещу бунтовниците! Който напуска Париж и пристига във Версай. Господин Д’Орлеан е мой враг! Действително, мадам, изпитвате необяснима омраза към Орлеаните!

— О, знаете ли защо той се отзова? Защото се бои да не би отсъствието му да се забележи сред всеобщото усърдие. Дошъл е, понеже е подлец.

— Добре, да започнем отначало — поде кралят, — той е подлец. Вие, която сте наредили да напишат във вашите вестници, че се е страхувал в Усан, сте искали да го опозорите. Това е клевета, мадам. Филип не се е страхувал. Филип не е избягал. Ако беше избягал, нямаше да е от семейството. Орлеаните са храбри, известно е. Главата на семейството 264 264 Става дума за Филип I, херцог Д’Орлеан (1640 — 1701), брат на Луи XIV и баща на Филип II Д’Орлеан — бел.ред. , потомък сякаш по-скоро на Анри III, отколкото на Анри IV, е бил смел, въпреки своя Д’Ефиа и своя кавалер Дьо Лорен. Доказал го е в битката при Касел. Регентът 265 265 Филип II, херцог Д’Орлеан (1674 — 1723) — регент на Франция от 1715 до 1723 г., по време на малолетието на Луи XV. Забележката на Дюма за нравите се отнася по-скоро за Филип I, известен с мъжките си приятелства — бел.ред. е можел да бъде упрекнат за някои дребни неща, що се отнася до нравите, ала се е бил при Стейнкерк, Нервайнден и Алманса като обикновен войник. По-добре да изтъкнем само половината от доброто, което съществува, мадам, но да не говорим за злото, което не съществува.

— В момента Ваше Величество се стреми да оневини революционерите. Ще видите, ще видите колко струва този човек. О, ако съжалявам за Бастилията, то е заради него, задето там хвърляха престъпници, а него не.

— Ако господин Д’Орлеан беше в Бастилията, днес щяхме да сме в прекрасно положение! — каза кралят.

— И какво би се случило?

— Вие вероятно знаете, мадам, че разнасяха бюста му, увенчан с цветя, редом с този на господин Дьо Некер.

— Да, знам.

— Е, добре! Веднъж излязъл от Бастилията, херцог Д’Орлеан щеше да е крал на Франция, мадам.

— И вие навярно щяхте да сметнете това за справедливо! — рече Мария-Антоанета с горчива ирония.

— Ей Богу, да! Вдигайте рамене колкото искате. За да съдя другите, аз се поставям на тяхното място. Не от височината на трона се вижда народът. Аз слизам до него и се питам дали, като буржоа или селянин, бих понесъл един сеньор да ме третира в едно с пилетата и кравите си като стока! Дали, ако бях земеделец, бих търпял десетте хиляди гълъба на сеньора да ми изяждат по десет зърна жито, овес или елда всеки ден, сиреч около две крини, по-голямата част от моя добив, зайците му да хрупат люцерната ми, глиганите му да изравят картофите ми, бирниците му да налагат своя десятък върху прехраната ми, той самият да задиря жена ми и дъщерите ми, кралят да ми отнема синовете за войската, кюрето да обрича душата ми на вечни мъки в миговете си на лошо настроение.

— Хайде, хайде, господине — прекъсна го кралицата с мълниеносен поглед, — грабвайте кирка и тичайте да помагате за сриването на Бастилията.

— Струва ви се смешно — отговори Луи XVI. — Ала аз бих отишъл, честна дума, ако не беше нелепо крал да размахва кирка, когато с един замах на перото може да свърши същата работа. Да, бих взел кирката и биха ме приветствали, както аз приветствам онези, които могат да вършат тази работа. Французите, които рушат Бастилията, ми правят невероятна услуга, мадам, а на вас ви правят още по-голямо добро. Да, на вас, защото не ще можете повече, според прищевките на приятелите си, да нареждате да затварят честните хора в тъмница.