Александър Дюма - Анж Питу

Графът остана безмълвен.

— Смятате ли — попита кралицата, — че в битка като тази двама мъже от народа биха стрували повече от един мой войник?

Шарни мълчеше.

— Кажете, отговорете, вярвате ли го? — извика Мария-Антоанета нетърпеливо.

— Мадам — продума най-сетне графът, излизайки, по заповед на кралицата, от почтителната сдържаност, към която се бе придържал, — на бойно поле, където ще се възправят тези сто хиляди изолирани, недисциплинирани и зле въоръжени мъже, каквито наистина са, вашите петдесет хиляди войници ще ги сразят за половин час.

— А! — възкликна владетелката. — Значи имам право.

— Почакайте. Съвсем не е така, както го мислите. Най-напред вашите сто хиляди бунтовници са петстотин хиляди.

— Петстотин хиляди?

— Не по-малко. Вие пренебрегвате жените и децата. О, кралице на Франция, о, безстрашна и горда жено! Включете в сметките си и жените наравно с мъжете. Може би ще дойде ден, когато те ще ви заставят да ги броите за демони.

— Какво искате да кажете, графе?

— Мадам, знаете ли каква всъщност е ролята на една жена по време на гражданска война? Не. Е, добре, ще ви обясня и ще се уверите, че са необходими двама войници срещу всяка жена.

— Графе, вие луд ли сте?

Шарни се усмихна тъжно.

— Видяхте ли ги в Бастилията — подхвана той, — под огъня, под пороя от куршуми, викащи „На оръжие!“, размахващи заканително пестници към вашите швейцарци с тежки бойни униформи, изричащи проклятия над труповете на повалените с глас, който кара живите да настръхнат? Видяхте ли ги как бутат оръдията, давайки на опиянените бойци по един патрон, а на плахите — патрон и целувка? Знаете ли, че по подвижния мост на Бастилията минаха толкова жени, колкото и мъже, и че ако в този момент камъните на Бастилията се сгромолясват, то ще е под кирките в ръцете на жените? О, мадам, бройте жените на Париж, бройте ги! Бройте също и децата, които леят куршумите, които точат сабите, които хвърлят камъни от някой шести етаж. Бройте ги, защото куршумът, който едно дете е изляло, ще убие отдалеч вашия най-добър генерал, сабята, която е наточило, ще пререже сухожилията на бойните ви коне, тази сляпа грамада, която ще се изсипе от небето, ще премаже вашите драгуни и вашите гвардейци. Бройте старците, мадам, защото, ако са неспособни да размахват сабя, те все още могат да служат за щит. В Бастилията, мадам, имаше старци. Знаете ли какво правеха тези старци, които вие не броите? Заставаха пред младите, които опираха пушките си на раменете им, така че куршумите на вашите швейцарци убиваха немощните старци, чиито тела бранеха годните да се сражават. Бройте старците, защото те са тези, които от триста години разказват на всяко следващо поколение за понесените оскърбления от техните майки, за безплодието на нивите си, нападани от дивеча на благородника, за срама на своята каста, превита под бремето на феодалните привилегии, и тогава синовете грабват брадвата, боздугана, пушката, каквото намерят, и тръгват да убиват, превърнали се самите те в оръжия, заредени с проклятията на старците, както оръдието е заредено с барут и желязо. В Париж в този момент мъже, жени, старци, деца крещят за свобода и избавление. Та бройте всичко, което крещи, мадам, бройте осемстотин хиляди души в Париж.

— Триста спартанци са победили войската на Ксеркс 251 251 Спартанците на Леонид били избити, но спрели похода на Ксеркс при Термопилите — бел.фр.изд. , господин Дьо Шарни.

— Да, само че днес вашите триста спартанци са осемстотин хиляди, мадам, а войската на Ксеркс са вашите петдесет хиляди войници.

Кралицата се изправи със свити юмруци и с лице, почервеняло от гняв и срам.

— О! По-добре да бъда свалена от трона, да умра, разкъсана на парчета от вашите петстотин хиляди парижани, но да не чувам един Шарни, един верен поданик, да говори така!

— Ако той говори така, мадам, то е, защото трябва. Тъй като този Шарни няма във вените си и капка кръв, която да не е достойна за дедите му и която да не ви принадлежи.

— Тогава да настъпва срещу Париж с мен и там ще загинем заедно.

— Позорно — отвърна графът, — без възможна борба. Дори няма да се сражаваме, ще изчезнем като филистимци или амаликитци. Да настъпваме срещу Париж! Вие не знаете едно — в момента, в който влезем в Париж, къщите ще се срутят върху нас, както водите на Червено море са потопили фараона 252 252 Филистимците, както и амаликитците, са били покорени от Давид — 2 Царств., 5:17-25. За преминаването на Червено море — Изх., 14:15-30 — бел.фр.изд. . И ще оставите във Франция едно прокълнато име, а вашите деца ще бъдат убити като отрочета на вълчица.