Александър Дюма - Анж Питу

Здесь есть возможность читать онлайн «Александър Дюма - Анж Питу» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Анж Питу: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Анж Питу»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Александър Дюма, чието пълно име е маркиз Александър Дюма Дави дьо Ла Пайотри, и днес е един от най-популярните световни писатели. Внук на черна робиня, син на генерал от Френската революция, напъден от Наполеон, Дюма е написал повече от 500 тома и е създал над 37 000 персонажа.
В романа „Анж Питу“ Дюма в характерния си стил разказва за организирането на атаката, за щурма и падането на най-големия символ на кралската власт, а именно — Бастилията. Чрез образа на младия Анж Питу авторът обръща гледната точка на историята откъм страната на „основния герой“ — народа. Сюжетът е изпълнен с тъмни страсти, със светли любовни трепети, е много приключения и смели подвизи.

Анж Питу — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Анж Питу», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Графът остана безмълвен.

— Смятате ли — попита кралицата, — че в битка като тази двама мъже от народа биха стрували повече от един мой войник?

Шарни мълчеше.

— Кажете, отговорете, вярвате ли го? — извика Мария-Антоанета нетърпеливо.

— Мадам — продума най-сетне графът, излизайки, по заповед на кралицата, от почтителната сдържаност, към която се бе придържал, — на бойно поле, където ще се възправят тези сто хиляди изолирани, недисциплинирани и зле въоръжени мъже, каквито наистина са, вашите петдесет хиляди войници ще ги сразят за половин час.

— А! — възкликна владетелката. — Значи имам право.

— Почакайте. Съвсем не е така, както го мислите. Най-напред вашите сто хиляди бунтовници са петстотин хиляди.

— Петстотин хиляди?

— Не по-малко. Вие пренебрегвате жените и децата. О, кралице на Франция, о, безстрашна и горда жено! Включете в сметките си и жените наравно с мъжете. Може би ще дойде ден, когато те ще ви заставят да ги броите за демони.

— Какво искате да кажете, графе?

— Мадам, знаете ли каква всъщност е ролята на една жена по време на гражданска война? Не. Е, добре, ще ви обясня и ще се уверите, че са необходими двама войници срещу всяка жена.

— Графе, вие луд ли сте?

Шарни се усмихна тъжно.

— Видяхте ли ги в Бастилията — подхвана той, — под огъня, под пороя от куршуми, викащи „На оръжие!“, размахващи заканително пестници към вашите швейцарци с тежки бойни униформи, изричащи проклятия над труповете на повалените с глас, който кара живите да настръхнат? Видяхте ли ги как бутат оръдията, давайки на опиянените бойци по един патрон, а на плахите — патрон и целувка? Знаете ли, че по подвижния мост на Бастилията минаха толкова жени, колкото и мъже, и че ако в този момент камъните на Бастилията се сгромолясват, то ще е под кирките в ръцете на жените? О, мадам, бройте жените на Париж, бройте ги! Бройте също и децата, които леят куршумите, които точат сабите, които хвърлят камъни от някой шести етаж. Бройте ги, защото куршумът, който едно дете е изляло, ще убие отдалеч вашия най-добър генерал, сабята, която е наточило, ще пререже сухожилията на бойните ви коне, тази сляпа грамада, която ще се изсипе от небето, ще премаже вашите драгуни и вашите гвардейци. Бройте старците, мадам, защото, ако са неспособни да размахват сабя, те все още могат да служат за щит. В Бастилията, мадам, имаше старци. Знаете ли какво правеха тези старци, които вие не броите? Заставаха пред младите, които опираха пушките си на раменете им, така че куршумите на вашите швейцарци убиваха немощните старци, чиито тела бранеха годните да се сражават. Бройте старците, защото те са тези, които от триста години разказват на всяко следващо поколение за понесените оскърбления от техните майки, за безплодието на нивите си, нападани от дивеча на благородника, за срама на своята каста, превита под бремето на феодалните привилегии, и тогава синовете грабват брадвата, боздугана, пушката, каквото намерят, и тръгват да убиват, превърнали се самите те в оръжия, заредени с проклятията на старците, както оръдието е заредено с барут и желязо. В Париж в този момент мъже, жени, старци, деца крещят за свобода и избавление. Та бройте всичко, което крещи, мадам, бройте осемстотин хиляди души в Париж.

— Триста спартанци са победили войската на Ксеркс 251 251 Спартанците на Леонид били избити, но спрели похода на Ксеркс при Термопилите — бел.фр.изд. , господин Дьо Шарни.

— Да, само че днес вашите триста спартанци са осемстотин хиляди, мадам, а войската на Ксеркс са вашите петдесет хиляди войници.

Кралицата се изправи със свити юмруци и с лице, почервеняло от гняв и срам.

— О! По-добре да бъда свалена от трона, да умра, разкъсана на парчета от вашите петстотин хиляди парижани, но да не чувам един Шарни, един верен поданик, да говори така!

— Ако той говори така, мадам, то е, защото трябва. Тъй като този Шарни няма във вените си и капка кръв, която да не е достойна за дедите му и която да не ви принадлежи.

— Тогава да настъпва срещу Париж с мен и там ще загинем заедно.

— Позорно — отвърна графът, — без възможна борба. Дори няма да се сражаваме, ще изчезнем като филистимци или амаликитци. Да настъпваме срещу Париж! Вие не знаете едно — в момента, в който влезем в Париж, къщите ще се срутят върху нас, както водите на Червено море са потопили фараона 252 252 Филистимците, както и амаликитците, са били покорени от Давид — 2 Царств., 5:17-25. За преминаването на Червено море — Изх., 14:15-30 — бел.фр.изд. . И ще оставите във Франция едно прокълнато име, а вашите деца ще бъдат убити като отрочета на вълчица.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Анж Питу»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Анж Питу» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
libcat.ru: книга без обложки
Александър Дюма
Александър Дюма - Колието на кралицата
Александър Дюма
Александър Дюма - Ема Лайона
Александър Дюма
Александър Дюма - Адската дупка
Александър Дюма
Александър Дюма - Тримата мускетари
Александър Дюма
Александър Дюма - Сан Феличе
Александър Дюма
Александър Дюма - Граф Монте Кристо
Александър Дюма
Отзывы о книге «Анж Питу»

Обсуждение, отзывы о книге «Анж Питу» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.