Александър Дюма - Анж Питу

— И може би вие намирате, че имат право, господин философе? — извика властно кралицата с пронизващи очи и потръпващи ноздри.

— Уви, да, мадам, имат право — отвърна графът със своя мек и благ глас, — защото, когато се разхождам по булевардите с дорестите си английски коне, с дрехи, обсипани със злато, и с моите хора с галони от сребро, което би стигнало да се нахранят три семейства, вашият народ, ще рече тези изгладнели двайсет и пет милиона, се питат с какво им служа аз, който съм човек като тях.

— Служите им, графе, с това — каза кралицата, като улови дръжката на сабята му, — служите им с тази сабя, която вашият баща е размахвал геройски във Фонтьоноа, вашият дядо в Стейнкерк, вашият прадядо в Ленс и Рокроа, вашите предци в Иври, в Меленяно, в Азенкур 248 248 Изброяване на победоносни битки, при които се отличава френското благородничество: Фонтьоноа (1745 г., срещу Англия), Стейнкерк (1692 г., срещу Съединените провинции), Ленс (1648 г., срещу Австрия), Рокроа (1643 г., срещу Испания), Меленяно (1515 г., срещу швейцарците). В това изреждане са намесени и един погром (Азенкур, 1415 г., поражение от Англия) и една битка от времето на Религиозните войни във Франция (Иври, 1590 г., победа на Анри IV над херцог Дьо Майен) — бел.фр.изд. . Благородничеството служи на френския народ чрез войните. Във войните то е спечелило с цената на кръвта си, златото, което обточва одеждите му, среброто, което покрива ливреите му. Затова, Оливие, престанете да се питате с какво служите на народа, вие, който на свой ред използвате смело тази сабя, завещана ви от вашите предтечи!

— Мадам, мадам — поклати глава графът, — не се палете толкова за кръвта на благородничеството. Народът също има кръв във вените си. Отидете да видите течащите кървави реки на площада пред Бастилията, да преброите мъртъвците, проснати върху поаленелия паваж, и знайте, че сърцата им, вече замлъкнали, са туптели също толкова благородно, колкото и това на един рицар, в деня, в който вашите оръдия гърмяха срещу тях, в деня, в който народът, размахвайки едно ново оръжие в непохватните си ръце, пееше под дъжда от куршуми, нещо, което не винаги правят най-храбрите ни гренадири. Ех, мадам, ех, кралице моя, не ме гледайте, моля ви, с този гневен поглед. Какво е гренадирът? Синя обточена дреха върху това сърце, за което ви говорих току-що. Какво значение има за гюлето, което пронизва и убива, дали сърцето е покрито със синьо сукно или с дрипа? Какво значение има за сърцето, което се пръсва, дали бронята, която го пази, е сукно или дрипа? Дойде времето да се помисли за всичко това, мадам. Вече нямате двайсет и пет милиона роби във Франция, вече нямате двайсет и пет милиона поданици, нито дори двайсет и пет милиона души, вие имате двайсет и пет милиона войници.

— Които ще се сражават срещу мен, графе, така ли?

— Да, срещу вас, защото те се сражават за свободата, а вие стоите между тях и свободата.

Последва дълго мълчание. Кралицата първа го наруши.

— В крайна сметка — въздъхна тя — тази истина, която ви умолявах да не ми казвате, ето че ми я казахте.

— Уви, мадам — отговори Шарни, — под каквато и форма моята преданост да я прикрие, под каквото и було почитта ми да я сподави, пряко мен, пряко себе си, погледнете, чуйте, усетете, докоснете, помислете, разсъдете! Истината е тук, мадам, завинаги тук и вече не ще можете да я отделите от вас, каквито и усилия да полагате! Спете, спете, за да забравите, и тя ще се настани на възглавието ви, и ще бъде кошмарът на вашия сън, реалността на пробуждането ви.

— О, графе — каза гордо кралицата, — знам един сън, който тя няма да смути.

— Този сън, мадам — отвърна Оливие, — от него не се страхувам повече от Ваше Величество и може би го желая не по-малко.

— О — промълви отчаяно кралицата, — значи според вас той е нашето едничко убежище.

— Да, но нека не насилваме събитията, мадам. Нека не крачим по-бързо от неприятелите, защото ние вървим право към този сън, притиснати от тегобите, с които ни смазват толкова много буреносни дни.

И нова тишина, по-мрачна от предишната, легна тежко върху двамата събеседници.

Бяха седнали един до друг. Докосваха се и при все това между тях имаше огромна пропаст — мислите им се носеха разделени по вълните на бъдещето.

Кралицата първа се върна към темата на разговора, ала по заобиколен път. Тя погледна втренчено графа. После рече:

— И така, господине, една последна дума за нас и… и вие ще ми кажете всичко, всичко, всичко, всичко, чувате ли ме добре?