Александър Дюма - Анж Питу

— Чувам ви, мадам.

— Заклевате ли ми се, че сте дошли тук само заради мен?

— О, вие се съмнявате в това!

— Заклевате ли ми се, че мадам Дьо Шарни не ви е писала?

— Тя?

— Слушайте, знам, че щеше да излиза, знам, че имаше нещо наум… Закълнете ми се, графе, че не сте се върнали заради нея.

В този миг някой почука или по-скоро леко задраска по вратата.

— Влезте — каза кралицата.

Появи се камериерката.

— Мадам — рече, — кралят се навечеря.

Графът погледна Мария-Антоанета с израз на удивление.

— Е, добре! — повдигна рамене тя. — Какво учудващо има в това? Не трябва ли кралят да вечеря?

Оливие смръщи вежди.

— Предайте на краля — нареди кралицата, без да се обезпокои, — че получавам новини от Париж и че ще му ги съобщя, щом ги получа.

Сетне, обръщайки се към Шарни, каза:

— Да продължим. След като кралят се е навечерял, редно е да храносмила.

Това прекъсване беше преустановило временно разговора, но с нищо не бе променило двойното чувство на ревност, което изпитваше кралицата в този момент — любовна ревност, като жена, и властническа ревност, като кралица.

В резултат разговорът, който сякаш бе започнал да се изчерпва, тъкмо напротив, се оказа едва наченат и щеше да се разпали — по-остър от преди, като в битка, когато подир първия огън, засегнал няколко пункта, се подема решителният удар по целия фронт, който определя изхода от сражението.

Впрочем, след като нещата бяха стигнали дотук, графът изглеждаше не по-малко притеснен и нетърпелив от кралицата да получи обяснение; ето защо веднага щом вратата се захлопна, той заговори:

— Вие ме попитахте дали съм дошъл заради мадам Дьо Шарни. Нима Ваше Величество е забравила, че между нас бяха поети задължения и че аз съм човек на честта?

— Да — отвърна кралицата, като наклони глава, — да, бяха поети задължения, да, вие сте човек на честта, да, вие се заклехте да се жертвате за моето щастие и точно тази клетва не ми дава мира, защото, жертвайки се за щастието ми, вие жертвате едновременно една красива жена с благороден характер… А това е едно престъпление в повече.

— О, мадам, ето че сега вие преувеличавате обвинението. Признайте само, че удържах думата си на честен човек.

— Вярно е, обезумяла съм, извинете ме.

— Не наричайте престъпление това, което се е родило случайно и по необходимост. И двамата оплакахме този брак, който единствено можеше да опази честта на кралицата. Този брак, аз вече просто го понасям, както всъщност правя от четири години.

— Да — извика Мария-Антоанета. — Ала мислите ли, че не виждам болката ви, че не разбирам мъката ви, която се изразява под формата на най-дълбока почит? Мислите ли, че не виждам всичко това?

— От милост, мадам — рече графът, като се поклони, — уведомете ме какво виждате, та ако аз не съм страдал достатъчно и не съм карал другите да страдат, да удвоя сумата на страданията за себе си и за тези, които ме заобикалят, твърдо уверен, че винаги ще бъда под това, което ви дължа.

Кралицата протегна ръка към графа. Думите на този мъж притежаваха неустоима мощ, като всичко, което се излъчва от искрено и пламенно сърце.

— Заповядвайте, мадам — добави той, — умолявам ви, не се страхувайте да заповядвате.

— О! Да, да, знам. Не съм права, да, простете ми, да, вярно е. Но ако имате някъде скрит идол, когото тайнствено превъзнасяте, ако съществува за вас в някакво кътче на света една обожавана жена… О! Вече не се осмелявам да произнеса тази дума, тя ме плаши и аз изпитвам съмнение, когато сричките, от които е съставена, отекнат във въздуха и затрептят в ухото ми. Е, добре, ако това съществува, скрито от всички, не забравяйте, че вие имате за пред другите и за себе си, млада и хубава жена, която обграждате с грижи и внимание, жена, която се опира на ръката ви и опирайки се на ръката ви, се уповава на сърцето ви.

Оливие сбърчи вежди и съвършено правилните черти на лицето му се изкривиха за миг.

— Какво искате, мадам — попита той, — да отстраня графиня Дьо Шарни? Мълчите, това ли е? Така да бъде, готов съм да се подчиня на тази заповед, ала вие добре знаете, че е сама на света! Тя е сирак. Баща й, барон Дьо Таверне, почина миналата година 249 249 Дюма сякаш е забравил, че героят му Таверне е починал в деня на предложението за брак, ще рече преди четири години — бел.фр.изд. като достоен благородник от старите времена, който не желае да гледа какво се случва в днешните. Брат й Мезон-Руж, знаете, че се появява най-много веднъж в годината, идва да прегърне сестра си, да поздрави Ваше Величество и си отива, без някой да разбере какво се случва с него 250 250 Последно споменаване на Филип, доста смътно: дали се е оттеглил в Таверне? — бел.фр.изд. .