Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

— Не — каза Келюс, — откъде да сме знаели?

— А и вярно ли е? — попита д’Епернон.

Антраге измъкна шпагата си:

— Толкова вярно, колкото е вярно, че това по шпагата ми е неговата кръв.

— Убит! — извикаха тримата приятели на краля. — Господин дьо Бюси е убит!

Д’Епернон продължи да клати глава със съмнение.

— Тази кръв крещи за възмездие — каза Рибейрак, — нима не чувате, господа?

— А, това ли било! — обади се Шомберг. — Струва ми се, че във вашите скръбни слова се крие някакъв намек?

— Кълна се в бога, да — каза Антраге.

— Какво означава всичко това? — възкликна Келюс.

— Търси онзи, който би имал полза от престъплението, казват служителите на закона — промърмори Ливаро.

— Слушайте, господа, няма ли да ни обясните високо и ясно — екна гласът на Можирон.

— Затова сме дошли — отвърна Рибейрак — и имаме повече от необходимите причини поне по сто пъти да убием.

— Тогава бързо шпагите — каза д’Епернон, като измъкна шпагата си от ножницата — и да свършваме по-скоро.

— О! Колко бързате, господин гасконецо! — отбеляза Ливаро. — Не се перчехте така, когато бяхме четирима на четирима.

— По наша вина ли сте само трима? — отговори а’Епернон.

— Да, по ваша — възкликна Антраге. — Той загина, защото някому е било изгодно да е мъртъв и да не е на бойното поле. Отсечена му е китката, та да не може повече тази ръка да държи шпагата. Той загина, защото някому е било нужно на всяка цена да затвори очите му, чиято мълния би ослепила и четирима ви наведнъж. Разбрахте ли? Достатъчно ясен ли съм?

Шомберг, Можирон и д’Епернон изкрещяха яростно.

— Достатъчно, господа, достатъчно — каза Келюс. — Дръпнете се, господин д’Епернон. Ще се бием трима на трима. Тогава тези господа ще видят способни ли сме, въпреки че правото е на наша страна, да се възползваме от нещастието, което оплакваме също като тях. Заповядайте, милостиви господа, заповядайте — добави той, като отметна назад шапката си и повдигна лявата ръка, а с дялната размаха шпагата, — заповядайте, и като видите как се сражаваме под открито небе, пред погледа на бога, ще си дадете сметка, дали ние сме убийците. По местата, милостиви господа, по местата.

— О, мразех ви — възкликна Шомберг, — но сега вече не мога да ви понасям!

— А аз — допълни Антраге — преди час просто бих ви убил, но сега ще ви накълцам на парчета. В позиция, господа, в позиция!

— С камизоли или без? — попита Шомберг.

— Без камизоли, без ризи — отвърна Антраге. — Голи гърди, открито сърце.

Младежите свалиха камизолите си и съблякоха ризите.

— Дявол да го вземе — викна Келюс, докато се събличаше, — загубил съм си кинжала. Хлабава му беше ножницата и сигурно е паднал по пътя.

— Или пък сте го оставили у господин дьо Монсоро, на площада на Бастилията — каза Антраге, — в такава ножница, от която не сте посмели да го измъкнете.

Келюс изръмжа яростно и застана в позиция.

— Но той няма кинжал, господин д’Антраге, няма кинжал — закрещя Шико, който тъкмо идваше на бойното поле.

— Толкова по-зле за него — каза Антраге, — какво ме интересува!

И като извади с лявата ръка собствения си кинжал, също застана в позиция.

Полесражението, където щеше да се състои ужасната схватка, беше разположено, както вече видяхме, в уединена и скрита сред дървета местност.

Оградите бяха направени от джамбазите и отбиваха оттук тълпата, която винаги се носи на поток край брега, докато не се натъкне на някакво препятствие и тогава спира или обръща назад.

Хората минаваха покрай оградата, без да спират.

Освен това беше много рано сутринта, а и всички, които вече бяха навън, бързаха към окървавения дом на Монсоро.

Шико с разтуптяно сърце, макар по натура да не беше много чувствителен, седна пред слугите и пажовете на дървените перила.

Той не обичаше анжуйците и ненавиждаше миньоните, но и едните, и другите бяха смели и млади, във вените им течеше благородническа кръв, която всеки миг щеше да се пролее под ярката светлина на зазорилия се ден.

Д’Епернон реши да рискува и да се поизперчи за последен път.

— И какво? Значи вдъхвам такъв страх? — възкликна той.

— Млъкнете, господин дърдорко — прекъсна го Антраге.

— Имам право — възрази д’Епернон, — според условията в двубоя трябваше да участвуват осем души.

— Хайде, марш оттук! — викна вбесен Рибейрак и му препречи пътя.

Д’Епернон млъкна и с величествен вид прибра шпагата си в ножницата.