Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

— Елате тук — каза Шико, — елате тук, най-храбри сред храбрите, иначе ще развалите още един чифт ботуши като вчера.

— Какви ги говорите, господин шуте?

— Казвам, че сега по земята ще се полее кръв и ще ви се наложи да стъпвате в нея, както тази нощ.

Д’Епернон пребледня като мъртвец. Цялата му привидна смелост се стопи при това убийствено обвинение.

Той се настани на десетина крачки от Шико, когото вече не можеше да гледа без страх.

Рибейрак и Шомберг размениха, както е прието, поздрави и застанаха един срещу друг.

Келюс и Антраге, вече заели позиции, пристъпиха напред и кръстосаха шпаги.

Можирон и Ливаро, опрели гърбове на оградите, правеха финтове на място; и двамата дебнеха момента да кръстосат шпагите в най-изгодна за всеки позиция.

Боят започна, когато камбаните на „Свети Павел“ удариха пет.

Лицата на бойците излъчваха ярост, но стиснатите устни, страшната бледост, неволното трепване на ръката показваха, че младежите предпазливо сдържат гнева си и че пуснат на воля, той подобно на буен кон ще докара много бели.

Първите няколко минути, а това е страшно много време, шпагите само се приплъзваха една по друга и още не се чуваше звън на стомана.

Не беше нанесен нито един удар.

Рибейрак, умирен или по-скоро вече достатъчно проучил противника си, отпусна ръка и застана в очакване.

Шомберг направи две бързи крачки и му нанесе удар, който беше като първа светкавица на бурята.

Рибейрак бе ранен.

Лицето му посиня, от рамото му шурна кръв като фонтан. Младежът отскочи назад, за да огледа раната.

Шомберг понечи да повтори удара, но Рибейрак парира и му нанесе страничен удар.

Сега всеки имаше по една рана.

— Да починем няколко секунди, ако не възразявате — предложи Рибейрак.

В това време схватката между Келюс и Антраге също се разгоря. Но Келюс, лишен от кинжала си, беше в много неблагоприятно положение. Той се принуди да отбива с гола ръка и лявата, незащитена, стана цялата в рани.

Те бяха леки, но само след няколко секунди цялата му ръка беше в кръв.

Антраге много добре използуваше предимството си; не по-малко ловък от Келюс, той парираше ударите му с удивителна точност.

Нанесе три контраудара и от трите рани на гърдите на Келюс потече кръв, но раните все пак не бяха тежки.

При всеки от ударите му Келюс повтаряше:

— Драскотина!

Ливаро и Можирон още се дебнеха.

Що се отнася до Рибейрак, разярен от болката и усетил, че с кръвта губи и сили, той се хвърли към Шомберг.

Онзи не отстъпи нито крачка и само протегна шпагата си напред.

Нанесоха си ударите едновременно.

Рибейрак бе пронизан в гърдите, Шомберг — в шията.

Смъртно раненият Рибейрак се хвана с лявата ръка за гърдите — и се разкри.

Шомберг се възползува и втори път го прониза с шпагата си.

Но Рибейрак хвана десницата му, а с лявата заби кинжала в гърдите му чак до ръкохватката. Острието прободе сърцето му.

Шомберг слабо извика и падна по гръб, като повлече и Рибейрак, в чието тяло още стърчеше шпагата му.

Ливаро, като видя, че другарят му падна, бързо отскочи назад и се втурна към него, преследван по петите от Можирон.

Изпревари го с няколко крачки и помогна на Рибейрак, който се опитваше да се отърве от шпагата на Шомберг — издърпа я от гърдите му.

Но след това, когато Можирон го настигна, Ливаро трябваше да се защитава в неблагоприятно положение: на хлъзгавата от кръв земя и в по-лоша позиция, защото слънцето светеше право в очите му.

След секунда пробождащ удар порази главата на Ливаро, той изпусна шпагата и падна на колене.

Антраге силно притискаше Келюс. Можирон побърза да довърши противника си с още един удар. Ливаро рухна на земята.

Д’Епернон нададе ликуващ вик.

Сега вече Келюс и Можирон бяха двама против Антраге. Келюс беше целият в кръв, но раните му бяха леки.

Можирон бе останал почти незасегнат.

Антраге разбра колко сериозно е положението. Още нямаше нито една драскотина, но вече започна да чувства умора. Обаче моментът не беше подходящ, за да моли за почивка противниците си: единия — ранен, другия — разпален от кървавата схватка. С рязък удар, отби шпагата на Келюс и като се възползува от това, леко прескочи оградата.

Келюс отвърна с жесток удар, но разцепи само дървото.

Можирон веднага нападна Антраге отстрани. Антраге се обърна.

В този миг Келюс се мушна под оградата.

— Край с него — каза Шико.

— Да живее кралят! — завика д’Епернон. — По-смело, лъвове мои. По-смело!