Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

В дома на графа никой не изпитваше тревога за него. Бюси често изчезваше по подобен начин, освен това всички знаеха колко силен, смел и ловък е той и неговите изчезвания, даже продължителните, никого не вълнуваха.

Тримата приятели накараха слугата да повтори всички подробности.

— Така, така — каза Антраге, — вие знаете, господа, че кралят е наредил да се подготви голям лов на елени в Компиен и че господин дьо Монсоро е бил принуден вчера да отпътува за там.

— Знаем — потвърдиха младежите.

— Тогава аз знам къде е Бюси: докато главният ловчия обгражда елените, той е на лов за кошутата на главния ловчия. Не се вълнувайте, господа. Бюси дори е по-близо до мястото на двубоя и ще бъде там преди нас.

— Да — каза Ливаро, — но ще дойде уморен, изтощен, недоспал.

Антраге сви рамене.

— Нима Бюси може да се умори? — възрази той.

— А сега да вървим, да вървим, господа, ще го вземем по пътя.

И те тръгнаха.

Междувременно Анри раздаваше шпаги на техните противници. Анжуйците изпревариха с десетина минути фаворитите на краля.

Антраге живееше близо до църквата „Свети Евстатий“, затова поеха по улица Ломбар, после по Верери и накрая по Сент-Антоан.

Всички тези улици бяха пусти. Само селяни, които идваха със зеленчуци и мляко от Монтрей, Венсеа, Сен-Мор-льо-Фосе, бяха придремали по своите каручки или яхнали мулетата, имаха честта да видят гордия отряд от трима смелчаци, съпровождани от пажовете и конярите.

Вече не се чуваха ни хвалби, ни викове, ни закани. Когато предстои двубой, в който или ще убиеш, или ще те убият, когато е ясно, че битката и от едната, и от другата страна ще бъде жестока, безпощадна, до смърт, тогава не се дърдори, а се размишлява. Най-лекомисленият от тримата беше най-умислен тази сутрин.

Когато стигнаха до улица Сент-Катрин, и тримата с усмивки, от които личеше, че са помислили едно и също, погледнаха към къщата на Монсоро.

— Оттук ще се вижда хубаво — каза Антраге — и съм сигурен, че горката Диана няма да се отлепи от прозореца.

— Чакай! — рече Рибейрак. — Струва ми се, че вече е гледала от там.

— По какво позна?

— Прозорецът е отворен.

— Вярно. Но за какво е тази стълба под прозореца? Нали има врата.

— Наистина. Странно — учуди се и Антраге.

Те свърнаха към къщата с чувството, че им предстои да направят някакво важно откритие.

— Не само ние се чудим — каза Ливаро, — гледайте: селяните, които минават, се надигат в каруците си и гледат.

Младежите стигнаха под балкона. Там вече стоеше един селянин градинар и като че ли разглеждаше нещо на земята.

— Ей! Сеньор дьо Монсоро — извика Антраге, — не смятате ли да идвате с нас? Ако да, побързайте, защото трябва да стигнем първи.

Почакаха, но напразно.

— Никой не отговаря — каза Рибейрак, — но защо е тук тази стълба, дявол да я вземе?

— Ей, човече — викна Ливаро на градинаря, — какво правиш там? Ти ли си домъкнал тази стълба?

— Опазил ме бог, ваша милост! — отговори онзи.

— Защо? — попита Антраге.

— Погледнете нагоре.

И тримата вдигнаха глави.

— Кръв! — възкликна Рибейрак.

— Там е работата я, кръв — повтори селянинът, — и то доста почерняла вече.

— Вратата е разбита — съобщи в този миг пажът на Антраге.

Антраге хвърли поглед на вратата, на прозореца, хвана се за стълбата и в миг се метна на балкона. Погледна в стаята.

— Какво има? — попитаха го останалите, като го видяха как пребледня и отстъпи.

Страшен вик се чу вместо отговор.

Ливаро също се изкачи.

— Трупове! Смърт, наоколо е само смърт! — възкликна младежът.

Двамата влязоха в стаята.

Рибейрак остана долу, защото се опасяваше от внезапно нападение.

В същото време градинарят с вайкане спираше всеки минувач.

Из цялата стая личаха следите от страшната нощна битка. Подът беше в кървави локви, по-точно се беше превърнал в море от кръв. Гоблените по стените бяха насечени от шпаги и надупчени от куршуми. Мебелите, разбити и оплискани с кръв, се въргаляха по пода заедно с обезобразените тела и разкъсаните дрехи.

— О! Реми, нещастният Реми — викна изведнъж Антраге.

— Мъртъв ли е? — попита Ливаро.

— Вече е студен.

— Сякаш цял полк от тежката кавалерия е върлувал в тази стая! — възкликна Ливаро.

Тогава видя кървавите петна през отворената врата за коридора — значи и от другата страна се е водила борба. Ливаро тръгна по тези страшни следи към стълбите.

Дворът беше празен и безлюден. В това време Антраге, вместо да тръгне след него, се насочи към съседната стая. Навсякъде имаше кръв. Кръвта водеше към прозореца.