Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

— Какво ме засягат клюките и дрънканиците? Ще обичам приятелите си докрай.

— Харесва ми, че си толкова свободомислещ, хваля те също, че толкова обичаш приятелите си — сред кралете това е рядка добродетел, но не ми се ще да оставяш херцог д’Анжу сам в Лувъра.

— Нали Крийон е там.

— Е, Крийон е просто бивол, носорог, глиган — което си щеш храбро и непокорно животно. А брат ти е пепелянка, гърмяща змия — която ще да е твар, чието могъщество не е в силата, а в отровата й.

— Прав си. Трябваше да го пратим в Бастилията.

— Казах ти, че правиш грешка, като се срещаш с него.

— Да, бях победен от неговата самоувереност, от спокойствието му, от приказките за някаква си услуга, която бил ми направил.

— Още повече трябва да се пазиш от него. Да се връщаме, сине мой, послушай ме!

Когато кралят и Шико влязоха в двореца, там всички вече бяха на крак. Младежите се бяха събудили първи и слугите вече ги бяха облекли.

Кралят попита какво правят.

Шомберг приклякал, Келюс си промивал окото с оцетна киселина, Можирон пиел чаша испанско вино, д’Епернон точел шпагата си.

Последното можеше да се види и без питане, защото д’Епернон бе наредил да му донесат точилото пред вратата на спалнята.

— И според теб този човек не е истински Баярд? — възкликна Анри и хвърли на д’Епернон обичлив поглед.

— Според мен е просто точилар и толкова — отговори Шико.

Д’Епернон ги забеляза и извика:

— Кралят!

Тогава въпреки решението, което беше взел и което нямаше сили да спазва, дори ако не беше възклицанието, Анри влезе в стаята на фаворитите.

Вече казахме, че умееше да се държи величествено и прекрасно да се владее. Неговото спокойно, почти усмихнато лице не издаде никое от чувствата, стаени в сърцето му.

— Здравейте, господа — поздрави той. — Както виждам, настроението е добро.

— Слава богу, да, господарю — отговори Келюс.

— Но вие, Можирон, не сте много весел.

— Господарю, както знае ваше величество, аз съм много суеверен, а сънувах лош сън, така че се опитвам да си повдигна настроението с глътка испанско вино.

— Приятелю — каза кралят, — да не забравяме, че според думите на Мирон, а той е голям лекар, повтарям, да не забравяме, че сънищата зависят от предшестващите впечатления, но нямат нищо общо с бъдещите събития — те зависят само от волята божия.

— Точно затова ме виждате готов за боя, господарю — намеси се д’Епернон. — И аз сънувах лош сън, но въпреки това ръката ми е твърда и очите зорки.

И като атакува стената, направи резка с току-що наточената шпага.

— Да — взе думата Шико, — сънували сте, че ботушите ви са в кръв. Не е лош сън: той означава, че един прекрасен ден ще станете победител като Александър или Цезар.

— Храбреци мои — каза Анри, — знаете, че става дума за честта на вашия господар, тъй като в известен смисъл точно нея защитавате, но, помнете добре, само честта — не се тревожете за безопасността на моята особа. Тази нощ така укрепих трона си, че на първо време никакви удари не го застрашават. Затова се сражавайте само за честта ми.

— Нямайте грижа, господарю. Може да се простим с живота си — каза Келюс, — но във всички случаи честта ви ще бъде спасена.

— Господа — продължи кралят, — много ви обичам, но също толкова ви и ценя. Нека ви дам един съвет: няма нужда от излишно перчене. Не със смъртта си ще докажете правотата ми, а със смъртта на противниците.

— О, що се отнася до мен — възкликна д’Епернон, — няма да пощадя живота си.

— Аз няма да обещавам нищо — поде Келюс, — ще направя каквото мога и това е всичко.

— А аз — каза Можирон — ще отговоря на негово величество, че даже и да умра, непременно ще убия и противника си — око за око.

— Само с шпаги ли ще се биете?

— С шпаги и кинжали — отговори Шомберг.

Кралят държеше ръката си на гърдите. Може би ръката му и сърцето под нея чрез трепета и пулсирането на кръвта споделяха взаимно страховете си, но външно кралят с гордия си вид, сухи очи, високомерна уста си оставаше крал, сиреч изпращаше войници в бой, а не приятели на смърт.

— Наистина си прекрасен в този миг, кралю мой — прошепна Шико.

Благородниците бяха готови, оставаше само да се сбогуват с господаря си.

— С коне ли ще отидете? — попита Анри.

— Не, господарю — отвърна Келюс, — ще вървим пешком. Това е много здравословно упражнение, то освежава главата, а ваше величество хиляди пъти е казвал, че не толкова ръката, колкото главата насочва шпагата.

— Ти си прав, сине мой. Благославям те.