Александър Дюма - Графиня дьо Монсоро

Келюс се поклони и целуна ръка на краля. Другите последваха примера му.

Д’Епернон коленичи и рече:

— Господарю, благословете шпагата ми.

— Не, д’Епернон — възрази кралят, — дайте шпагата на пажа си. Аз имам за вас по-добри шпаги. Шико, донеси ги.

— Как не — възропта Шико, — възложи го на капитана на твоята гвардия, сине мой. Аз съм просто шут и дори езичник и небесната благословия може да се превърне в зла орис, ако моят приятел дяволът ме погледне в ръцете и види какво нося.

— Какви са тези шпаги, господарю? — попита Шомберг, като хвърли поглед към сандъка, донесен от офицера.

— Италиански шпаги, изковани в Милано. Вижте прекрасните им ефеси! Всички вие, освен Шомберг, имате нежни ръце и първото порязване ще ви обезоръжи, ако не са добре прикрити.

— Благодарим, благодарим, ваше величество — възкликнаха в един глас четиримата младежи.

— Време е вече, вървете — каза кралят, като не можеше повече да прикрива вълнението си.

— Господарю — попита Келюс, — ваше величество няма ли да наблюдава двубоя, та да ни вдъхне кураж?

— Не. Това би било неуместно. Вие се биете тайно, биете се без мое разрешение. Нека не придаваме излишна тържественост на този двубой. И най-вече нека изглежда като резултат от лични дрязги.

Кралят с наистина величествен жест отпрати своите фаворити.

Когато те се скриха от погледа му, когато последният от техните слуги, облечени като за бой с ризници и шлемове, напусна Лувъра и звънтенето на шпорите му стихна, кралят се хвърли на килима и изстена.

— Оо! Умирам!

— Аз пък — обади се Шико — искам да видя двубоя. Не знам защо, но имам предчувствието, че при д’Епернон непременно трябва да стане нещо интересно.

— Напускаш ли ме, Шико? — почти изплака кралят.

— Да — отговори Шико, — ако някой от тях зле изпълнява дълга си, ще бъда там да го заместя и да защитя честта на своя крал.

— Добре, върви — примири се кралят.

Едва получил разрешението, Шико мълниеносно изчезна.

Кралят отиде в оръжейната зала, нареди да затворят дървените жалузи, забрани всякакви викове и приказки в Лувъра и каза на Крийон, който беше в течение на всичко, което щеше да стане:

— Ако победим, Крийон, ще дойдеш да ми кажеш, ако не, и бъдем победени, три пъти ще почукаш на вратата ми.

— Добре, господарю — отговори Крийон и тъжно поклати глава.

Както приятелите на краля се помъчиха добре да се наспят тази нощ, така и приятелите на херцог д’Анжу прибягнаха към същото.

След обилната вечеря, на която се събраха по своя идея без покровителя си, понеже той не проявяваше към фаворитите си такава грижа, както кралят към своите, те си легнаха в удобните постели в къщата на Антраге. Анжуйците се събраха при него, защото домът му беше близо до бойното поле.

Един от конегледачите, слуга на Рибейрак, прекрасен ловец и майстор оръжейник, целия ден чисти, полира и заточва оръжията.

Беше му наредено също да събуди младежите на разсъмване — то си му беше и постоянно задължение в празнични дни, в дни на лов или дуели.

Преди вечерята Антраге се отби на улица Сен-Дени, да се види с една малка търговка на гравюри, която той боготвореше и която целият квартал наричаше „прекрасната продавачка“. Рибейрак написа писмо на майка си. Ливаро направи завещанието си.

В три часа сутринта, когато приятелите на краля все още се разсънваха, анжуйците бяха вече на крак, свежи, в добро настроение и прекрасно въоръжени.

Чорапите им и тесните, плътно прилепнали панталони бяха червени на цвят, за да не могат противниците да забележат кръвта по тях, а и те самите да не се плашат от кръвта. Облякоха сиви копринени камизоли, та в случай, че се бият с пълно снаряжение, нито една гънка да не пречи на движенията им. И накрая обувките им бяха без токове, а за да не изморяват преждевременно ръцете и плещите си, пажовете носеха шпагите подире им.

Времето беше идеално за любов, за двубои, за разходки. Слънцето бе позлатило билата на покривите, лъскави от изпаренията на нощната роса.

Тръпчив, но прекрасен аромат се носеше от градините и се стелеше по улиците, паважът беше сух, въздухът — свеж.

Преди да излязат, младежите изпратиха един от слугите до двореца на херцога, за да разбере за Бюси.

Отговорили му, че Бюси е излязъл в десет вечерта и още не се е върнал.

Пратеникът се поинтересувал дали е излязъл сам и дали е бил въоръжен.

И разбрал, че Бюси излязъл заедно с Реми и че и двамата били с шпаги.