Александър Дюма - Четиридесет и петимата

— Оставете го да говори! — крещеше кралицата майка. — Спрете, спрете!

Изцъклените очи на Салсед гледаха в една точка. Съобразителният Таншон устреми поглед в същата посока. Но Салсед не можеше да говори. Той беше мъртъв. Таншон тихо заповяда нещо на стрелците и те веднага се хвърлиха натам, накъдето сочеше изобличаващият поглед на Салсед.

— Разкрита съм — прошепна младият паж на ухото на Ернотон, — смилете се, помогнете ми, спасете ме, господине. Те идват насам!

— Какво искате пак?

— Да бягаме. Нима не виждате? Те ме търсят.

— Но кой сте вие?

— Жена… Спасете ме, защитете ме!

Ернотон пребледня. Но великодушието му надви учудването и страха.

Той пропусна непознатата пред себе си и разбутвайки енергично тълпата с дръжката на шпагата си, разчисти пътя до ъгъла на улица Мутон и натика девойката в някаква врата.

Ернотон дори не успя да я попита как се казва и къде ще се видят отново. Но тя, сякаш разчела мислите му, му хвърли многообещаващ поглед, преди да изчезне.

Ернотон се върна на площада и огледа ешафода и кралската ложа.

Салсед, неподвижен и мъртвешки блед, лежеше на дъските.

Екатерина, пребледняла и трепереща, стоеше в ложата.

— Сине — промълви тя и изтри влажното си чело, — сине, би трябвало да смените главния палач — той е привърженик на Лигата.

— Защо мислите така, майко? — полита Анри.

— Салсед умря още след първото разтягане.

— Той излезе твърде слаб.

— Не е вярно! — възрази Екатерина с презрителна усмивка — синът й беше доста недосетлив. — Удуши го някой, скрил се под ешафода, точно в момента, когато искаше да обвини хората, обрекли го на смърт. Заповядайте някой лекар да прегледа трупа — сигурна съм, че ще се намерят следи от връвта.

— Права сте, майко — каза Анри и очите му пламнаха, — явно на дьо Гиз служат по-добре, отколкото на мен.

— Тихо, сине! — прошепна Екатерина. — Не вдигайте шум, само ще ни се смеят — пак ни измамиха!

— Жоайоз направи добре, че си отиде. Човек не може да разчита на нищо, дори на изтезанията… Да се махаме оттук, госпожо.

Братята дьо Жоайоз излязоха от Кметството през задната врата и оставяйки слугите и конете си при кралските екипажи, тръгнаха по улиците на този обикновено оживен, а сега пуст квартал. Жадният за зрелища народ се беше събрал на площада.

Вървяха, хванати за ръце, в пълно мълчание.

Ан проговори пръв.

— Къде ме водиш, Анри?

— Никъде, братко, отивам, където ми видят очите — отговори Анри. — Ходи ли ти се някъде? На мен ми е безразлично.

— Но всяка вечер ти ходиш някъде — каза Ан.

— Ти какво, разпитваш ли ме, братко? — попита Анри. В гласа му звучеше нежност, примесена с уважение към по-големия брат.

— Опазил ме Господ! Чуждата тайна за мен е неприкосновена.

— Но ако поискаш, братко — отвърна Анри, — няма да имам никакви тайни от теб.

— Никакви?

— Да, братко. Ти си по-голям от мен и освен това си мой приятел.

— Честно казано, мислех, че се изповядваш на нашия свещеник — тази опора на богословието, факел на вярата, мъдър духовник на целия двор, който сигурно ще стане кардинал. Мислех, че се изповядваш и той опрощава греховете ти и ти дава ценни съвети.

— За мен, мой мили Ан — отговори Анри дьо Бушаж, — ти си повече от свещеник, повече от изповедник, повече от баща — ти си мой приятел.

— Тогава, приятелю мой, кажи ми — защо ти, който беше такъв веселяк, ставаш все по-тъжен?

— Братко, съвсем не съм тъжен — отговори Анри и се усмихна.

— Тогава какво става с теб?

— Влюбен съм.

— Но защо си толкова угрижен?

— Защото постоянно мисля за любимата.

— Ето, и сега въздишаш! Анри, та ти си граф дьо Бушаж, братът на Жоайоз, когото злите езици наричат третия крал на Франция… Вторият, ако не и първият крал — това е господин дьо Гиз… Ти си богат, красив и скоро ще станеш херцог и пер на Франция. Влюбен си, умислен, въздишаш — а имаш девиз Hilariter 14 14 Радостно (лат.) — намек за фамилното име Жоайоз, което означава и „радостен“. — Б.пр. .

— Мой мили Ан, всички тези дарове на миналото и обещания на бъдещето са недостатъчни за щастието ми. Аз не съм честолюбив.

— По-точно — ти се отказа от честолюбието си.

— Не преследвам това, за което говориш.

— Сега — да. Но после?

— Не желая нищо, братко.

— Не си прав. Казваш се Жоайоз — това е едно от най-добрите имена на Франция. Твоят брат е любимец на краля. Трябва да искаш всичко, да се стремиш към всичко, да получаваш всичко.