Уилям Дийл - Хулигани

— Салваторе е натоварен с честта днес — кимна той.

— Докладвал ли е как вървят работите?

— Докладва ли някой изобщо? — отвърна Дъч. — Мога да позвъня до Склада и да проверя, но мога още отсега да ти кажа да не се надяваш много.

— Трябва да го махнем оттам — казах аз. — Условието е да отида сам. Ако О’Брайън само усети, че Салваторе се навърта наоколо, това може да провали цялата сделка.

— Ще видя какво мога да направя — изрече Дъч запътвайки се към телефона.

— Дали наистина е умно от твоя страна? — обади се Чарли Едноухия.

— Искаш да кажеш ходенето ми сам ли?

Той кимна. Лицето му се изопна. Знаех какво му беше на ума.

— Не се тревожи. Ако това е някакъв капан, едва ли ще ме предупреждават първо. Няма как да бъдат толкова сигурни, че няма да взема подкрепления със себе си.

— Ти познаваш пасмината им по-добре от мен — отвърна той, връщайки се към закуската си. — Но за всеки случай не се отдалечавай много от мястото.

— Оценявам загрижеността ти, Чарли — казах аз. — Но работата е там, че ако О’Брайън иска да се договорим за нещо, не можем да си позволим лукса да го пропуснем. От доста време крача по тоя път. Ще внимавам.

— Вече си голямо момче — повдигна рамене той. — Предполагам, че знаеш какво правиш.

Поръчах си лека закуска и опитах кафето. След пет минути Дъч се върна със загрижен вид.

— Значи така — започна той. — Сапата беше в Склада и повика Салваторе. Сапата ще ми се обади ако успее да го отзове.

— Мислех, че Сапата следи Нанс — казах аз.

Дъч се озъби. Запали цигара и издуха пушека към тавана.

— Загубил го е — отвърна той. — Проследил го е до доковете на разсъмване. Нанс се качил на една риболовна лодка за стриди и оставил Сапата с пръст в устата.

Внезапен студ ме скова, сякаш изведнъж ме бе пронизал леден вятър. Не бях такова развитие на нещата.

— Странно много хора знаят за тая среща — произнесох замислено аз.

— От Салваторе и Сапата ли се боиш? — запита вдървено Дъч.

— Не. Но не искам някой да ми провали цялата работа.

— Не се тревожи за това — отвърна Дъч. — Ще се свържем със Салваторе и ще го отзовем, ако си сигурен, че така е най-правилно.

— Това е моя сделка — казах аз, изчаквайки сервитьорката да остави закуската ми на масата.

— Ще ни кажеш ли къде отиваш? — запита Чарли Едноухия.

— Не съвсем — отвърнах аз. — Нали ги познаваш що за стока са тия, Чарли. Много лесно пълнят гащите.

Реших, че сме говорили достатъчно за О’Брайън и смених темата.

— Да има нещо ново по убийството на Логето?

Дъч поклати глава.

— Прочесахме цялата околност. Никой не е видял никого на покрива или да слиза по стената. Засега всичко е пълна мъгла. Но аз имам нещичко за теб. — Той измъкна един плик от джоба си и ми го подаде. — Тук е списъкът на спирките на Коен. Каубоя най-после ти го направи.

Отворих плика и огледах списъка. По-голямата част от адресите не ми говореха нищо. Най-съществената бележка беше, че в два от последните три дни Коен е посетил и една банка-филиал на Сийкоуст Нашънъл и е направил обичайната си визита на банката в два часа.

— Проверихте ли това? — обърнах се аз към Дъч.

Той кимна.

— Мога да ти дам и подробностите на отбиванията, ако искаш — каза той.

— Нямам време — отвърнах аз. — Тук има само едно нещо, което се хвърля в очи. Чудя се защо му е притрябвало на Коен да се отбива два пъти в банката. В сряда и петък той е посетил един филиал и самата банка. Защо го е направил?

— Може би не обича да носи голямо количество пари в брой със себе си продължително време — предположи Чарли Едноухия.

— Може би — казах аз, без да откъсвам поглед от списъка. — Но не мисля така. Той има навик да разнася пълни чанти с пари, освен ако нещата не са се променили.

— Имаш ли някаква друга идея? — запита Дъч.

— Да. Може би си заделя настрани малко и за себе си.

— Ако го прави, значи е далеч по-куражлия, отколкото го мислех — каза Дъч.

— Или пък с Костело играят комбина — предположих аз.

— Голям майтап ще е да ги пипнем по бели гащи с тая работа — изрече на глас мечтите си Чарли. — Ако случаят е такъв, гарантирам ви цял оркестър от канарчета.

— Това е в случай, че той върти игри — възразих аз.

— Днес Каубоя е по петите му — каза Дъч. — Може да ни съобщи нещо ново. — Изведнъж веждите му се надигнаха. — Проклет да съм — изрече той. — Тъкмо говорехме за вълка, а той влиза в кошарата. Виждаш ли двамата юнаци дето току-що влязоха? Оня, дето прилича на футболист и мърдата до него?