Уилям Дийл - Хулигани

— Това ли е всичко, което те притеснява? — запитах аз. Усещах, че зад гнева му се крие и още нещо, но не бях сигурен точно какво.

— Засега.

— Добре. След като това е твоя игра, може би ще благоволиш да ме въведеш в правилата й.

Той издърпа едно чекмедже и извади лист хартия.

— Това е програмата ми за работа. Троша сума ти време, докато я съставя, имам грижата да държа под око всички нехранимайковци, и хората ми да могат да отдъхват по някой час, когато вече стане нетърпимо. И изведнъж се пръкваш ти и ми обръщаш всичко с краката нагоре.

Не обичам да ме притискат до стената, нито обичам да се извинявам и оправдавам.

— Оценявам прямотата ти. Можем ли да се доберем до компромис?

— Какъв по-точно?

— Ами да кажем, да седнем двамата с теб и да направим списък на най-неотложните задачи.

— Аз си имам списък с неотложните задачи.

— Знаеш ли, ще ми окажеш голяма помощ, ако ми ги обясниш.

— Ще го направя. Когато му дойде времето.

— Виж, Дъч, не съм дошъл тук да ти се пречкам из краката. Събрал си отличен екип. Малко е грубоват, наистина, но в крайна сметка това може да се окаже от полза. Опитвам се само да им помогна с малко напътствия.

— За тая работа си има канали — отвърна грубо той.

— Какви канали? Ти ли? Ти си каналът, Дъч. Съжалявам, ако съм те настъпал по пръстите…

— Не е там работата — прекъсна ме той.

— Тогава къде е? Виж, ако искаш да продължаваш да разкарваш дребни мошеници и да гониш уличните пласьори и курвите, това си е твой периметър. Не съм дошъл тук да прегазвам всичко и всички, дошъл съм да си свърша работата, да вкарам зад решетките хората на Талиани. Мислех, че това вече сме си го изяснили.

— Не ми съсипвай графика! — изрева той и изблъска с юмрука бюрото си.

Скочих.

— Да ти еба графика — казах спокойно аз. — Може би ще е по-добре, ако повикам тук подкрепления и да си продължа сам. И не ми повишавай глас. Това не е гимназия.

Това беше блъф, разбира се, но реших да го предизвикам, за да реагира, преди да е станало прекалено късно. Понякога най-добрият начин да укротиш една ситуация е да я нагрееш докрай. Това изобщо не му хареса. Сварих го съвсем неподготвен. Очите му излъчваха опасен блясък, а по мустаците му бяха избили ситни капчици пот. Тръгнах към вратата.

— Трябваше да ми кажеш за оная твоя история с Доу Рейнс — изрече най-накрая той миг преди да хвана дръжката.

Ето каква била работата значи. Титан се беше раздрънкал.

— Откъде накъде? Това си е моя лична работа. На Титан това му е известно пределно добре.

— Титан не ми е казал нищо.

— Никой друг не може да ти каже. Това беше преди цели двайсет години, по дяволите.

Той се облегна на стола и повдигна вежди.

— Бабс Томас — изрече само той.

Почувствах се като истински глупак. Последното нещо, което желаех в момента, беше да се изложа толкова левашки пред Дъч. Гледахме се втренчено, загубили представа за времето. Накрая раменете му се отпуснаха и той избърса мустаците си с опъкото на дланта.

— Sheiss — изръмжа той полугласно, после махна към стола. — Сядай. Да почваме отначало.

Седнах. Нямаше смисъл повече да му вдигам кръвното. И двамата бяхме защитили достойнството си.

— Ще се радвам, ако споделиш с мен гледището си как искаш да ръководиш шоуто — казах аз.

Бурята беше приключила.

— Не е там работата — изрече горчиво той. — Току-що ми стана много криво. Не обичам да чувам разни неща за човек, с когото работя рамо до рамо, от местната клюкарка.

— Тя само предполага.

— А дали предположението й е вярно? Имал ли си връзка с Доу Рейнс?

— По дяволите, Дъч, имах колежен романс с Доу Финдли. Това е безвъзвратно отминало и приключено преди страшно много време. А и плюс това, какво общо може да има тая работа с нашата работа?

— Точно в този момент един скандал може наистина да обърне всичко с краката нагоре.

Почувствах как в мен се надига справедлив гняв, макар че беше абсолютно прав. Не бях сигурен как да се справя със ситуацията, без да го излъжа право в очите.

— Няма да има никакъв скандал — заявих най-накрая.

— Да ти повярвам ли? — запита ме той съвсем сериозно.

— Повярвай ми.

Той бавно кимна.

— Добре — произнесе накрая. — Съжалявам, че заченах тая тема, но се радвам, че всичко се изясни. Трябва да ти кажа, че тая сутрин минах през месомелачката. Ръчката я въртяха Титан и Дънлийви.

— Дънлийви знае ли за мен и Доу?

— Съмнявам се. Не стана дума.

— И каква беше историята им?

— Нищо повече от онова, за което можеш да се сетиш — простена той. — Моята работа била да се грижа хора като Талиани изобщо да не им стъпвал кракът в този прекрасен град. И сега настояват тая каша да бъдела изчистена. Титан излезе с гениалната идея просто да ги изритаме от града.