Уилям Дийл - Хулигани

— Тия мурафети си отидоха още с времето на Бъфало Бил.

— Иди им го кажи. Засега Рейнс още няма пълна представа за нещата. Името на играта е „Да го пъхнем под сукното“.

— Вече е твърде късно.

— Знаем го само двамата с теб.

— А те — не, така ли?

— Живеят някъде из достойното минало — развесели се изведнъж той. — Дънлийви хал хабер си няма за това що е рекет, яде ли се, пие ли се. Нагледал се е на филми с Джеймс Кагни.

— Дънлийви има не пръст, а цяла ръка в тая работа тук, освен ако не бъркам нещо — казах аз. — Едно от неговите основни задължения беше да пресява тия хора.

— Според мен работата е така: появи ли се парата, трябва да спре дотук — каза той, сочейки към себе си. — Това е последната преграда.

— Как можа да се забъркаш в тая каша? Ти не си тоя тип хора, дето обичат да целуват задници като този на Дънлийви.

Мислех си за това, което ми беше казал Чарли Едноухия, как Дъч ги наел двамата със Салваторе. Бях сигурен, че и при избора на останалите хулигани е подходил със същия критерий.

— Правилата се промениха точно при мен — изрече тъжно той. — Ледбетър трябваше да бъде посредникът между мен и тях. И когато загина, всичко се стовари върху ми. До този момент не съм имал никакви провали.

— Това, което е било досега, няма значение — казах аз.

Той не отдели погледа си от мен дълго време. Стягах здраво въжето около ръцете му и той го съзнаваше. Единственото, което искаше от мен, беше да го оставя на мира, но не можех да го направя. Дъч ми беше нужен точно там, където се намираше в момента, застанал между мен и шибания им Комитет. А това означаваше, че той трябваше да им се опъва, без някой да се интересува дали тази работа му харесваше или не.

— Не си от особено състрадателните, нали, синко?

— Дъч, не ме разбирай криво, не искам да ти казвам как да си вършиш работата. Бих те помолил да ми се довериш, но ти не ме познаваш още толкова добре, че да го направиш. Искам да ти кажа само това, че тая работа ще гръмне много скоро. Фитилът под бурето с барута вече догаря.

— И какво ще ме посъветваш да направя? — запита ме той, протегнал ръце върху масата като боксьор опитващ се да се изправи след трети нокдаун.

— Опитай се да изпревариш експлозията — казах аз. — Трябва да открия ключа, с който да изправя Триадата до стената.

— Какъв ключ?

— Трябва да изградя обвинение по РИКО срещу тези копелета.

— Но това може да се проточи с години! — изплака той.

— Не и в нашия случай. Вече познавам играчите и правилата, по които играят. Тук не започваме от нулата. Трябва ми местната им опора.

— Подозираш ли някого?

— По дяволите, в тая каша гъмжи от толкова много червеи, че е трудно да ти посоча конкретен такъв. Само ми дай карт бланш с хулиганите ти за няколко дни. Можем да работим заедно. Но ако нещо изгърми, не искам да те слагам на топа на устата и да си измивам ръцете с теб. Имай ми доверие. Може да взема здравето на момчетата ти, но в крайна сметка ще си струва усилията.

— Да ти кажа, Чарли Едноухия, Салваторе и Луис Каубоя вече ти имат доверие. Сапата още се колебае, но всеки момент ще се присъедини към тях. Остава да убедиш още само Акулата Ланг, Хлапака Муфалата и Панчо Калахън. Не знам как си го постигнал, но явно пипаш бързо.

— Просто излъчвам чар, на който не може да се устои — ухилих се аз, опитвайки се смекча напрежението.

— Значи нямаш никаква представа кой може да бъде? — не отстъпваше той.

— Може да е Рейнс. И може би поради това се прави на толкова луд. Бяга като опарен от всякакво ангажиране със случая. А Дънлийви като нищо може да бъде първият му помощник.

— Това е повече от абсурдно, Джейк. Те имат да губят много повече от всеки друг в този случай, особено Хари.

— Хари Рейнс не е стигнал до мястото, на което се намира, спазвайки десетте Божи заповеди. Той е амбициозен и не е обзет от прекалена гордост. Мафията може да му е направила оферта по-голяма даже от губернаторското кресло на щата. Лобито им в Уошингтън не си знае силата.

Той поклати глава.

— Правиш дяволски умозаключения.

Не казах нищо. Не можех да му споделя, че ми се иска Рейнс да е затънал до ушите. Или Дънлийви. Или че причините ми бяха чисто егоистични, защото обичах съпругата на Рейнс. Проклятие, и аз съм човек като всички останали.

Чарли Едноухия убиваше времето си до фонтанчето когато излязох от офиса на Дъч. Изражението му излъчваше въпрос. Свих в кръг показалеца и палеца и се ухилих.