Уилям Дийл - Хулигани

— Нека да повикаме малко подкрепления — въздъхна Дъч.

— Защо? — запитах аз. — Тук не е битката при Корала О.К. Просто отиваме да си кажем две приказки.

— Този мъж току-що съсипа една частна собственост — посочи ми Дъч. — Ако разбере, че сме го видели да прави това, той няма да е особено настроен за разговор с ченгета.

— Тогава няма да му го казваме — Повдигнах рамене и минах през входната врата и прекосих улицата, а зад мен ситнеше Муфалата.

— Това е лудост, човече — проплака той. — Този момък е кибритлия, не разбираш ли? Кибритлия, авер. Само да му драснеш клечката, и всичко хвръква във въздуха. Ще го чуят и в западен Лос Анджелиз, дори и в западния шибан Берлин, казвам ти. Не ме ли чуваш, авер? Или само си хабя езика да му покара вълна?

— Чух те, Хлапак. Кибритлия е, казваш.

— Не кибритлия, авер. Барут! Чист барут! Б-а-р-у-т!

Влязохме в клуба.

— Добре, добре — произнесе Муфалата докато навлизахме в тъмното стълбище. — Само остави на мен да те заведа до човек, става ли, авер? Остави това на мен, защото, виждаш ли, мисля, че в този случай имам предимство в комуникациите, което ти нямаш.

— И как така? — заинтересувах се аз.

— Защото ти си един дебелоглав, шибан фръцльо, затова, а оня там вътре му се повдига от такива префърцунени като теб.

— Тогава води ме — кимнах.

Изкачихме едно късо стълбище до първия етаж на сградата. Представляваше катедрална зала с амвон в единия край и църковни пейки наблъскани в полукръг, освобождавайки голям дансинг. Залата беше амфитеатрална. На втория ред бяха разположени ниски масички обградени от големи кресла. Цветовата гама беше кардиналско червено и дяволско черно. Четири стереоколони с размерите на дъски за обяви бумтяха така, че звуците разтърсваха човека. Музиката беше толкова силна, че адамовата ми ябълка ме заболя. Дори и един слънчев лъч не пронизваше това бивше свещено място.

На най-горната площадка на стълбището върху дървени столове се бяха разположили двама черни гиганти. Огледаха ни отгоре додолу и после единият от тях произнесе с доста приятен глас:

— Съжаляваме, господа, заведението отваря в четири.

— Не е това, което си мислите — изрева Хлапакът. — Дошли сме да поговорим с шефа ви.

Двамата гиганти си размениха развеселени погледи, после се изсмяха така, че заглушиха и уредбите.

— Какво ще му предлагаш, пуяк, да не го поканиш на танци? — изрева единият от тях.

— Да — изкрещях в отговор аз, измъкнах портфейла си и го отворих на значката. — Ето ни и билетът за танците.

— Проклятие — простена до мен Хлапака. — Дипломатическите ни отношения бяха дотук.

Грамадният говорител придоби вид сякаш бях размахал геврек под носа му. Вгледа се в Муфалата, после се прехвърли върху мен, опитвайки се да ни прецени що за стока сме, и накрая ме заби пръст към мен.

— Останете си на мястото, и двамата — произнесе той, и после се обърна към партньора си: — Дръж ги под око.

Той се обърна и тежко закрачи през дансинга, изчезвайки в мрака. Другият гигант остана и ни загледа злобно, прехвърляйки погледа си от мен на Хлапака и обратно. Очевидно беше човек, който изпълняваше заповедите стриктно до буква. Когато си толкова едър, нямаш нужда от голям мозък.

Музиката продължи да ни изтезава слуха още няколко минути и изведнъж като по даден знак спря.

— Качи ги горе — изрева Горила Номер Едно. — Първо ги претърси.

— До стената — заповяда Горила Номер Две. — Ще ви претърся.

Опипа ни и двамата и измъкна един 357 калибър и сгъваем нож от Муфалата. Единствената вещ у мен, която събуди опасенията му, беше една пиличка за нокти, която внимателно оглежда в продължение на няколко секунди.

— Това е пиличка за нокти — произнесох най-накрая аз.

— Не ме ли бъзикаш — отвърна той. — Аз пък си помислих, че е клечка за зъби.

Горила Номер Две ни поведе по дъсчения под и после нагоре към далечния ъгъл на помещението до единственото сепаре. Вътре в сепарето имаше кръгла маса, а зад нея ръчно издялан дървен стол достатъчно голям, за да задоволи и кралицата. Грейвз седеше на стола преметнал единия крак върху облегалката. Беше облечен като бразилски банкер, в светъл памучен костюм с тъмнокафява носна кърпичка сгъната в горното джобче на сакото му и вратовръзка на бели и кафяви райета. Също като Сапата, и той носеше слънчеви очила дори и на тъмно.

Няколко от лейтенантите му се върнаха обратно в мрака. Не отидоха никъде, просто станаха част от околната среда.

Грейвз се приведе напред и леко придърпа надолу очилата си, пронизвайки ме с очи.