Уилям Дийл - Хулигани

— Значи не ти е допадал, така ли?

— Изобщо не съм мислил за него, нита така, нито иначе.

— Значи не е работил за теб в колумбийската връзка?

— Ако е имало такава, той изобщо не би работил за мен, няма начин? Ясно?

— Ясно.

— Тогава какъв ти е планът по дяволите, бебчо? Да чакаме ли да споделиш истината с нас или какво?

— Трябват ми два часа — казах аз.

— За какво?

— За да задържа топката. Само не си показвай твърде високо главата, това е единственото, за което те моля.

Той разтри челюстта си с едра и костелива ръка; пръстен с диамант голям колкото родната ми къща хвърли куп искри. Грейвз се закикоти с грапавия си глас.

— Да ти кажа, и думичка не ти вярвам от това, което ми каза. Ти какво, искаш да се доверя на един шибан и изкукуригал федерален агент ли? Та как ти беше името, човече?

— Килмър. Джейк Килмър.

— Като поета ли?

— Ти четеш поезия?

— Че защо не — отвърна той. — Аз имам образование.

— Добре, спогодихме се — изрече Грейвз, протягайки ми ръка. — Оставаме покрити докато прибереш Нанс и останалите. Но ако им щукне да си търсят белята при нас, Килмър, забрави всичко. Нямам никакво намерение да си предоставям задника под наем за който и да било мръсник.

Някъде в мрака на Църквата зазвъня телефон. Звъня упорито дотогава, докато някой накрая не вдигна слушалката.

— Търсят човек на име Килмър. Това да не е някой от вас? — прозвуча глас от мрака.

Изправих се под твърдия поглед на Грейвз.

— Надявам се това да не е част от някакъв номер, авер, защото ти първи пътуваш.

— Най-вероятно е брокерът ми — казах и последвах някаква смътна гигантска маса до ъгъла. Телефонът беше на стената, старомоден черен монетогълтач.

— Килмър — казах аз.

Беше Дъч.

— Веднага си дигай задника оттам — изрева той.

— Защо, тук работите вървят чудесно — отвърнах аз.

— Току-що се обади Акулата Ланг от колата си. Следи Нанс и две коли пълни с хора на Талиани, карат с пълна пара към вас.

— Извикай подкрепления от полицията.

— Направих го, но ти може би имаш само минута преди да почне престрелката.

— Проклятие! — изругах аз. — Носа се съгласи на примирие!

— Тогава си дигай задника по най-бързия начин и кажи това на твоя авер Нанс, защото всеки момент ще изскочи иззад ъгъла.

Затръшнах слушалката и забързах в мрака към масата на Грейвз.

— Имаме проблем — произнесох аз с възможно най-спокойния си глас. — Нанс идва насам с две коли пълни с негови хора.

Един Смит и Уесън 38 калибър мигновено цъфна десницата на Грейвз. Само за миг около нас всичко се раздвижи. Оръжието беше самата красота, модел 19 с четириинчово дуло, дръжка Пачмар, с изпилен ударник. Никакви лигавщини, само професионални принадлежности.

— Какво става, по дяволите? — изсъска той.

— Това беше партньорът ни. Един от нашите хора е забелязал Нанс и отрепките му на път за насам. Полицията също е под пълна пара. Само стой вътре и не си показвай главата навън. Остави на нас да се оправяме.

— Няма да ходиш никъде докато не се изясни ситуацията, кучешки любителю.

Внезапна експлозия прекъсна разговора ни. Входната врата се пръсна на хиляди парченца; жълт пламък освети стълбището, последван от облак разбити стъкла и дъски, които по странно забавен начин се разхвърчаха във въздуха.

Църквата в един миг заприлича на поразена от земетресение.

Хлапака се хвърли настрани от огъня на Грейвз, повличайки ме със себе си. Грейвз обаче пет пари не даваше за нас. Устреми се към вратата.

Долу на улицата загърмяха пушки. После гръмна нещо наистина едрокалибрено и някой изпищя.

Хлапака дръпна към себе си една маса, откърши един крак, грабна го като боздуган и ми махна да го последвам към страничната врата.

Последва още една експлозия. Погледнах назад и зърнах една зяпнала дупка в една от стените на стаята. Светлина се просмука с пушека и огъня, осветявайки няколко мъже с пушки, затичани към предното стълбище, и стреляха като побъркани. Стрелбата се усили. Последваха още писъци. Гърмеше са навред около нас. Чух няколко сирени да вият по улицата.

Тежката артилерия изгърмя зад вратата точно когато се добрахме до нея. Хлапака я изрита и се изправи лице в лице с един от горилите на Нанс Турчина. Неговият Ремингтън 12 калибър току-що беше пробил дупка в един от хората на Грейвз, който се затъркаля по стълбите зад него. Хлапака отскочи назад точно в мига, в който горилата вдигна пушката. Муфалата издърпа рязко вратата и ме събори на колене до себе си миг преди пушката да пробие шестинчов отвор в центъра на вратата. Хлапака преброи до три и после блъсна със замах дръжката, стоварвайки вратата точно в лицето на стрелеца. Дулото на пушката щръкна през отвора, който току-що беше пробила. Хлапака го сграбчи с една ръка, отново дръпна вратата и издърпа оръжието от ръцете на нападателя. Пресегна се през дупката, усука около юмрука си голяма част от ризата на горилата, издърпа го към разбитата врата и го халоса в гърдите с крака на масата. Гангстерът политна назад, задави се и Хлапака атакува, размахвайки откършения крак на масата подобно на някой праисторически човек, като почти отнесе главата на горилата. Стрелецът се затъркаля по стъпалата надолу и се просна в подножието на стълбището.