Уилям Дийл - Хулигани

— Я виж ти кой ни е дошъл на гости, любителят на кучетата.

Усмихнах се. Хлапака остана безизразен.

— Не трябваше да го правиш — изрече Грейвз със стържещ шепот. — Да дойдеш в къщата на човека и да размахваш оная лайняна работа.

— Как да ти кажа, според мен Кинг Конг и Могъщият Джо Младши долу счетоха, че външният ни вид заслужава доверие да ни приемеш — ухили се Муфалата.

Грейвз се усмихна. Той беше красив мъж. Който и да беше направил това с носа му, определено му беше извършил услуга.

— Кой си ти, по дяволите? — запита меко той.

— Феди — отвърнах аз.

Той леко подсвирна през зъби.

— Лоша работа. Да не ми носите повиквателната?

— Да, морската пехота вече едва я стърпя на едно място — изхили се Муфалата.

— Добре тогава, кажи си мъката, човече. За какво става дума?

— Може ли това да си остане само между нас? — запитах.

Грейвз се обърна към Горила Номер Две.

— Абсолютно чисти са — изгрухтя черният гигант.

Грейвз се отпусна на стола си и махна с ръка.

— Окей, — произнесе той. — Оставете ни малко сами. Нещо за пийване, момчета?

— Не веднага — казах аз.

— Ти ли си говорителят, кучешки любителю? — обърна се той към мен.

Кимнах.

— Тогава говори.

Не знаех как да започна или какво точно да му кажа. Трябваше да съобразявам, и то бързо. Грейвз не беше глупак. Ако бяхме дошли тук заради сутрешния му рейд върху стридената компания на Чевос, щяхме да нахълтаме с цял куп полицаи и заповеди за арестуване. Ние обаче искахме само да разговаряме и той беше целият слух.

— До ушите ми достигат разни неща — започнах аз. — Щото и бизнесът ми е такъв, та ми се налага да слушам много.

— И какво по-точно достига до ушите ти, човече? — запита стройният и ебонитов гангстер, все още усмихнат.

— До ушите ми стигна слухът, че един гангстер от Синсинати на име Талиани и неговата банда дошли тук да основат магазин. Искали да поемат целия оборот на Фронт Стрийт, но за това трябвало да минат през теб, така или иначе. Възможно е някой да им е оказал помощ да стъпят тук — това в момента не е толкова важно — но има една личност, от която Талиани определено не е получил нищо, и тя е Стоуни Титан, а след като ти и Стоуни имате договор, те не биха могли да те отстранят. Според същите тези слухове, фамилията Талиани решила да опипа почвата и да разбере колко здраво си стъпил на земята, така че изпратили един негодник от Охайо на име Чери Макджий, да те пробва. Той обаче не успял да се справи с теб, така че Талиани пробвал трика с натопяването, и след като си излежал присъдата си, ти си излязъл и си гръмнал Макджий, заедно с двама от телохранителите му.

А междувременно те започнали да настъпват по всички фронтове, като те настъпвали ту тук, ту там. Започнали да прекарват тежки наркотици, най-вече кокаин, за да обслужват едрите пласьори извън града, нещо, което според слуховете, не било в твоя стил. Те също така разполагали и с много големи пари, и с това вече започнали да ти нанасят сериозни удари. Започнали да те изтласкват от пазара, защото имали повече пари от теб.

Така че според слуховете, ти си решил да направиш един голям удар, пратка с кока от Южна Америка, която би ти донесла някъде към двайсет-трийсет милиона след пласиране на улицата плюс едно здрав трус в търговията им.

И тогава, миналата неделя, Талиани отвлякъл лодката ти, убил хората ти, след което изгорил лодката, като те оставил без стока и те направил длъжник на посредниците ти. Така че, пак според слуховете, ти си обявил война и си започнал да изтребваш хората на Талиани, един по един. И когато на Хари Рейнс му запарило под задника заради тая касапница, ти си го премахнал.

Спрях за момент, и след малко добавих.

— Така стига до ушите ми.

Той свали очилата си и ме прониза със стоманен поглед.

— Любителю на кучета, ти си такъв лайнар, че си чак заразен — измърмори Грейвз, без всякакъв хумор. — Стигало ти до ушите, дрън-дрън.

— Казах ти, че така стига до ушите ми, не съм казал, че е така. Но е възможно да бъде интерпретирано по този начин, ако се намерят достатъчно желаещи.

Той се облегна на стола си и си поигра с очилата. Сега вече бях възбудил интереса му.

— Добре — прошепна той, — кажи ми тогава, как мислиш, че е било?

— Добре, ще ти кажа как не е било. Не мисля, че ти си убил който и да е от клана на Талиани, с изключение може би на МакДжий и някои от отрепките му. Не мисля и че ти си убил Хари Рейнс. Не само това, но вероятно мога да докажа, че ти не си убиецът.