Уилям Дийл - Хулигани

— Това е дяволски любезно от твоя страна, братко — каза той. — Какво искаш от мен в замяна на това, да се омъжа за сестра ти ли?

— Искам да отзовеш всичките си хора, веднага. Преди да започне същинската война и да загинат много хора, които нямат нищо общо с цялата мръсотия.

— Искаш от нас да застанем на средата на булеварда като мишени за упражнение на оня шибан Нанс ли, това ли било? — Гласът му застърга още по-силно.

— Аз ще имам грижата за Нанс. Имам далеч повече причини от теб да го направя. Два пъти се опита да ме убие.

Поради някаква причина това го впечатли особено.

— Не съм много наясно какво ми предлагаш в замяна.

— Ако прибереш хората си, ще имам грижата останките на фамилията да направят същото. Тогава ти остава само да си поседиш на задника докато Федитата приберат каквото е останало от клана и градът остава само за теб.

— И Федитата просто ще ме оставят на мира, хей така?

— Така ще стане — потвърдих аз.

— И ти правиш всичко това само защото си фин и интелигентен кукуригалник, който просто си върши съвестно работата, така ли? По дяволите, човече, за какъв ме вземаш? Не съм бил на памукобер когато са раздавали мозъците.

— Виж, знам за сделката ти с мистър Стоуни и аз не…

— Нямам никаква сделка с мистър Стоуни — прекъсна ме той. — Той не сключва сделки, авер, не е от тия, дето се влачат по петите ми с протегната ръка за някакви трохички. Това не е неговият стил. Между мен и мистър Стоуни има споразумение. Осера ли се, зачукват ми го барабар с ташаците. Не се ли осера, задникът ми си е здрав и читав.

— Искам да разбереш, че моята работа е с Талиани. Пет пари не давам за това как вие двамата с мистър Стоуни управлявате града. Беше си достатъчно хубав преди двайсет години.

— Ти си разговарял с мистър Стоуни за всичко това?

— Е, не толкова пряко, но мистър Стоуни е достатъчно умен, и ще го разбере — казах аз. — Ако питаш мен, мисля, че цялата тая история е примамка да се навреш между шамарите с войната, която си обявил на Талиани.

Усмивката му угасна, но гласът му си остана същият.

— Мен никой не може да ме примами, кучешки любителю. Това не е моят стил.

— Искаш ли да ме изслушаш или не? — запитах го грубо аз.

Той пусна крака си на пода и се приведе над масичката към мен.

— Добре — каза той, — щом сме стигнали чак дотук. Но само не ми ходи по нервите.

— Имат нужда от един левак за цялото представление.

— Кой има нужда?

— Може би Чевос. Може би Костело. Може би дори Брониката, макар че ме съмнява. По-точно този, който до този момент е очистил дванайсет души от клана Талиани, който и да е той. Някой трябва да обере луфта за клането и са нарочили теб за тая работа.

Той се отпусна обратно на стола си, почука замислено връхчетата на пръстите си един в друг, и се втренчи в тъмния таван. Имаше да обмисли много неща, повечето които бяха чисти догадки от моя страна, а много от тях, ако въобще имаше такива, можеха да се подкрепят с факти.

— Не съм убивал и Макджий. Авер, канех се да смачкам този дребен педераст, но някой ме изпревари.

Това ме изненада много, но положих всичко да не ми проличи.

— Загубих и мои хора в тая история — каза той. — Това не се забравя лесно.

— Тогава защо да губиш още? След това и сън вече няма да те хваща. Доколкото знам, загинали са хора и от двете страни.

Пауза.

— Вярно е — съгласи се той. — Аз вземам една пета от тая сделка с кокаина. Това спада към федералната юрисдикция. Пъхни този педал зад решетките — продължи той без да сваля погледа си от тавана.

— Тук също си на чисто — уверих го аз. — Ако се окаже, че някой друг е задигнал стоката, ти не си виновен в нищо. Този, който я е откраднал и е потопил лодката, носи цялата отговорност.

Той сведе поглед към мен и се усмихна.

— Сбъркал си професията си, кучешки любителю — каза той. — Би трябвало да станеш посредник.

— Бях на времето — отвърнах аз.

— Добре, какво друго те вълнува?

— Ледбетър — казах аз. Исках да разбера истината за смъртта на бившия полицейски шеф. Това беше още една случайност, в която не вярвах. Муфалата ме загледа с отворена уста.

— Какво по-точно за него?

— Създаваше ли ти някакви неприятности?

Грейвз много бавно поклати глава.

— Той и мистър Стоуни бяха така — и той потърка един в друг два пръста.

— Знаеш ли защо са го убили?

— Чувах, че това било нещастен случай — каза той.

— Има и още нещо. Работил ли е за теб някога Тони Лукатис?

— По дяволите, не ставай прекалено нахален. Аз почти не познавах оня дребен педал.