Уилям Дийл - Хулигани

Повдигна пистолета си и го насочи към главата ми.

— По дяволите, кучешки любителю, ти изглежда не можеш да разбереш когато си нежелан.

— Защо не изчезваш оттук докато още можеш — отвърнах му аз.

— Би трябвало да те убия по принцип — каза той.

— Какво те спира?

Пръстът му се сви на спусъка и сякаш електрически ток ме прониза. Ударникът вяло изщрака.

— Свърших куршумите, поете — изрече той, изсмя се и захвърли пистолета в краката ми.

Двамата с Дъч скочихме в колата на Хлапака и последвахме линейката до болницата. Обстановката беше като в лазарет на предната линия. Доктори, сестри и санитари тичаха нагоре-надолу в оплискани в кръв престилки, докато през това време няколко от ранените лежаха на носилки в коридора, в очакване да им дойде и на тях реда в операционната.

— Колко зле е тоя? — запита една сестра с ястребов профил когато вкарваха носилката с Грейвз, прегърнал буркан с кръв под мишницата си.

— Куршум в гърдите и обилно кръвотечение — каза санитарят.

— Стая номер три — изсумтя услужливо тя, и после се обърна към Грейвз: — Имате ли хоспитализация?

Грейвз вдигна поглед към нея и успя да изтръгне усмивка.

— Плащам си редовно социалните осигуровки, госпожо — прошепна той преди да го подкарат по-нататък.

Акулата Ланг и Дъч ни запознаха с подробностите, на които не бяхме успели да станем свидетели. Дъч едва затворил телефона след разговора си с мен когато Нанс и главорезите му се изсипали на улицата. Едната кола дошла откъм Морган Стрийт, прекосила празното пространство и изскочила точно до страничната врата. Нанс набил спирачки точно пред входа, свалил един от хората на Грейвз, и хвърлил вътре пръчка динамит. И тогава настъпил адът. Ланг се приближил изотзад и се врязал в колата на Нанс, като съсипал своята по време на процеса. Нанс се устремил към уличката покрай магазина, само за да се сблъска със Стик, който идвал срещу него, включил на задна и се измъкнал. Останалата част от историята вече я знаехме.

— Колата ми е развалина — завайка се Ланг.

— Колата ти и без това си беше развалина — каза Хлапака. — Ще отидем на гробището за автомобили да ти вземем друга.

Дъч беше по-подвижен и от стоножка-лекоатлет, прикрепвайки полицаи към всеки ранен и опитвайки се да установи окончателния брой живи и мъртви. По някакво чудо само едно ченге беше пострадало в меллето. Счупил пръст на крака при скока си от горящата патрулна кола. Една бърза сметка показа двама мъртъвци от хората на Грейвз, двама ранени или обгорели, и шефът им борещ се за живота си. Още петима бяха арестувани по време на пукотевицата.

— Може и да сме изтървали един или двама в суматохата — изказа предположение Хлапака. — Мисля че бяха тринадесет, като броим и Дългоноско.

Нанс също бе понесъл тежки загуби. Трима от хората му бяха мъртви, двама бяха на косъм от отвъдния свят, двама бяха леко ранени, и още трима в ареста.

— Един от тях изглежда така, сякаш го е ударила мълния — каза Дъч. — Цялата горна част на черепа му е хлътнала навътре.

— Аз бях — промърмори скромно Хлапака.

— С какво го удари, с месомелачка ли? — запита Дъч.

— С крак от маса.

— Страхотно ще прозвучи в доклада.

— Някой да е видял колко бяха в колата на Нанс, дето се измъкна?

— Трима или четирима — каза Хлапака.

— Не е лошо — произнесох аз. — Това определено беше Ватерлоо и за двете банди. Скоро няма да се съвземат след тия загуби в жива сила.

— Да се надяваме, че Стик ще успее да пипне за врата Нанс и останалите — изказа се Дъч.

— Ако някой е способен на това, това е само той — казах аз.

Бях прав, и грешах.

Няколко минути по-късно още една линейка с втурна с вой в двора на болницата, следвана от Стик. Линейката съдържаше още трима от хората на Нанс, единият от които буквално беше изгубил главата си в престрелката.

— И това бях аз — измърмори отново Муфалата.

— Днес си имал наистина добър ден — каза Ланг.

Нанс липсваше.

— Устремиха се към моста — обясни Стик. — Обадих се по радиото и предупредих да го блокират. Юнаците се опитаха да се промъкнат и се нанизаха в един голям камион. Нанс беше изчезнал. Не знам какво е станало с него, но съм задействал всички патрулни коли.

— Тоя път вече на малкия кучи син няма да му се размине — реши Дъч. — Можем да го обвиним в убийство, умишлено подпалване на пожар, създаване на обществени безредици, стрелба на публични места…

— Да — прекъснах го аз. — Остава само да го намерим.