Уилям Дийл - Хулигани

— Сигурен ли си, че Грейвз точно е човекът, съсипал Халиско? — запита Стик.

— Абсолютно. Муфалата Хлапака беше дежурен там — отвърна Дъч. — Май сме направили нещо както трябва, защото нещата се раздвижиха. Хлапака следеше Грейвз и проследил отблизо цялото представление.

Той ни събра сметките на всички.

— Ще оставя на градската управа да ги плати — каза той. — Хайде да идем да обменим малко опит с Хлапака.

— Къде е той? — запита Стик.

— Пази бебето да не избяга на стъпалата пред къщата на Дългоноско — произнесе Дъч и хитрото му лице се разчекна в най-широката усмивка, която бях виждал откакто бях стъпал в Дуумстаун.

Прекосяването на Дюнтаун до Бак О’Таун, което обикновено се прави за двайсет минути, този път отне на Стик по-малко от петнайсет. Той изключи сирената шест или седем преки до мястото и буквално прелетя оставащото разстояние. Дъч изпуши две цигари наведнъж, без изобщо да ги изважда от устата си след като ги запали. Не продума нещо, само седеше и пухтеше усилено.

— Подмини една пряка след клуба и зад магазина от другата страна на улицата — каза той на Стик когато вече наближавахме. — Хлапака не иска да го изтипосаме на бандюгите на Грейвз.

— Ясно — произнесе Стик.

Той свърна зад магазина, спря, дръпна ръчната спирачка, изключи запалването и се озова навън още преди да успея да отлепя подметките си от пода.

— Уф! Досега не беше карал така с мен — беше единственият коментар на Дъч.

— Когато е с мен винаги кара така — казах аз. — Ти имаш дяволски късмет.

Магазинът беше истинска антика, също като онези които си ги спомнях от детството, като този на Бъки, в центъра на Дюнтаун, преди да го превърнат в Дуумстаун. Имаше си мраморно фонтанче и плетени столове, разнасяше се аромат на черешово сладко и шоколад вместо витаминени таблетки и спрей за коса. Сивокос мъж зад щанда ни измери с поглед кимна към Хлапака, който седеше зад предното стъкло, отпивайки нещо розово на цвят с вид на лекарство. Наблюдаваше едно двуетажно грубо здание, застанало самотно по средата на квартала. Вертикална неонова фирма над предната врата съобщаваше на всички, че това е африканската баптистка църква Сейнт Андрю.

— Не знаех, че е бил свещеник — казах аз.

— На времето беше църква — каза Муфалата. — Когато се нанесоха на новото си място, знакът сочеше погрешно, така че Носа го купи. Нарича къщата си Църквата.

— Конгрегацията на африканските баптисти на името на Сейнт Андрю не се ли разгневиха? — запитах.

— Ами, той е глава на хора — каза Хлапака и млъкна.

— Колко народ са? — запита Стик.

— Току-що влязоха две пълни коли — каза Муфалата. — В страхотно настроение бяха, брей. Направо да ти завие свят от щастливи физиономии.

— Как попиляха стридената компания? — поинтересувах се аз.

— Просто дойдоха с две коли, спряха пред входната врата, слязоха, и провериха дали мястото е празно. После сервираха цял куп коктейли Молотов и хвърлиха две пръчки динамит върху входната врата когато си тръгваха. Човече, цялата фабрика направо подскочи до небето.

Стояхме и гледахме към Църквата, като се чудехме какво да предприемем.

— Ако го арестуваме, няма ли да ни трябва заповед от прокурора? — запитах аз.

— Да ги арестуваме ли? Да арестуваш кого, авер? Грейвз? — беше изуменият коментар на Хлапака. — Ние четиримата да им се изтърсим ей така и да арестуваме Грейвз и може би осем от най-върлите главорези южно от Джърси Сити? по дяволите, авер. Да умра с чест, si; но да се самоубивам…

— Тогава защо не отидем при него и просто не си поговорим? — предложих аз.

Муфалата ме изгледа така, сякаш бях освидетелстван от психиатрията. Дъч се изкикоти гръмогласно, сякаш беше чул последния мръсен виц. Стик не реагира; само усилено прехвърляше през ума си всички „за“ и „против“ идеята. Накрая наруши паузата.

— Защо? — запита той.

— Защото някой иска да го постави на топа на устата — отвърнах аз. — Може би е възможно да спрем цялата тая лудост преди още някой да е загинал.

— Я ги зарежи тия — заяви Хлапака. — Да не си мислиш, че той ще нададе ухо на тревогите ти, авер?

— Какво има да губим? — запитах аз. — Вие дръжте под око входните и задните врати, а ние с Хлапака ще влезем вътре да си побъбрим с Носа.

— Ти си абсолютно куку — заяви Хлапака.

— Поддържам мнението — обади се Дъч.

— По дяволите, защо пък не? — каза Стик. — Понякога и такива куку-истории минават.