Уилям Дийл - Хулигани

— Да имате някакви идеи? — запита Дъч.

Имах много идеи, всички чисти предположения, засега абсолютно недоказуеми, които изобщо не ми се споделяха в момента.

— Не съвсем — отвърнах аз. — А вие двамата?

— Да кажем, че Рейнс е паркирал колата си до банката и е тръгнал през парка към офисите на Финдли — каза Стик. — Онази млада двойка е била някъде на двайсет-трийсет ярда от него, и са приказвали на висок глас. Убиецът трябва да ги е чул. Мисля, че който и да го е направил, трябва да е познавал много добре парка.

— И да е знаел откъде идва Рейнс, така че той или тя са знаели къде точно да го чакат — предположи Дъч.

— И е бил здравата под пара — заключих аз.

— Защо мислиш така? — запита Дъч.

— Ами за да посмее да го застреля със свидетели само на няколко ярда от него — обясних аз. — За мен това си е стопроцентов риск.

Запътихме се обратно към банката, като оглеждахме отвсякъде пешеходните пътеки, но не открихме нищо интересно. Местните полицаи очевидно бляха прочесали добре мястото. Застанах до мястото на прострелването, не знам вече за кой път.

— Може да е бил Нанс — предположи Стик. — Може да е слязъл от офиса на Костело, да е изчакал докато Рейнс паркира колата си, тръгнал е през парка, застрелял е Рейнс и е побягнал обратно към офиса на Костело.

— Може би — казах аз. — Много „може би“, както винаги.

— Защо не обсъдим вариантите на кекс и кафе — предложи Дъч. — Тая работа ме секна точно по средата на вечерята.

— Нека предположим, че не е бил Нанс — казах аз. — Да предположим, че е бил някой толкова хванат натясно, че е поел риска и е застрелял Рейнс на място. Какво би направил тогава?

— Би побягнал в противоположната посока от свидетелите — каза Дъч. — Надолу към реката.

— Да — отвърнах. — И ако наистина е бил толкова под пара, може да се е отървал от оръжието.

— В реката — каза Стик.

— Точно така — съгласих се.

— Джордж Бейкър — изрекоха в един глас Стик и Дъч.

— Кой е тоя Джордж Бейкър? — запитах.

— Най-добрият леководолаз в тежки условия по тези краища — каза Дъч. — Ако в реката наистина има пистолет, той ще го измъкне.

— Мислиш ли, че си струва да опитаме? — обърнах се към Стик.

— Да не ме бъзикаш? — възкликна Стик. — Джордж би зарязал и креват с филмова звезда ако има повод да се гмурне. Това е най-голямото удоволствие в живота му.

— Тогава да го потърсим — предложих аз.

— Какво ще кажете за кекса и кафето? — притесни се Дъч.

— Нека първо да видим дали можем да открием Бейкър — казах.

Стик откри Бейкър в дома му да гледа телевизия. Леководолазът, възбуден от перспективата да открие оръдието на убийството, обеща да държи устата си затворена и на разсъмване да бъде на кейчето. Кафето и кексът ни донесоха само безплодни умувания. Приключихме рано и аз си легнах след като проверих ситуацията в болницата, откъдето ми съобщиха, че състоянието на Рейнс се „поддържало“.

В пет и половина сутринта вече бях в парка със Стик, приклекнали над брега на реката в мъгла по-гъста и от тази предишната нощ, отпивахме кафе без захар от пластмасови чашки и слушахме как Джордж Бейкър ни описваше како щели да направят с партньора си. Бейкър беше едър мъж с грамаден гръден кош, огромни плещи, врат като резервна автомобилна гума и черна коса подстригана по-късо и от тази на новобранец. Телефонен техник по професия, той беше леководолаз в трудни условия по призвание и помощен полицай, един дявол само знаеше какво може да означава това.

— Там долу е тъмно — изрече драматично той докато навличаше мокрия си костюм. Неговият патоа, смесица от южняшки диалект и староанглийски, беше колкото описателен, толкова и архаичен. Имаше вид на живо медицинско пособие използвано на времето при лекции.

— Да, сър, тъмно и опасно. Няма и секунда и си като угаснал като искрица сред тия води. Един мъж не може да си позволи грешки в преценката, защото не можеш да правиш грешки, поне повече от един път. Да, сър, аз се гмуркам във води толкова черни, че дори и прожектор не може ги прониже. Дъното е или кал, подвижна и лепкава, или е засипано със стари и ръждясали кабели, също като пипала на октопод, и пропелери от стари кораби, тенекиени кутии, и други такива разнообразни препятствия от древни времена, когато тук са акостирали могъщи океански кораби. Да ви кажа, по обед, когато слънцето е най-силно, дори и на петнайсет фута е толкова мрачно, че трябва да правя всичко само опипом, с ей тия пръсти.