Уилям Дийл - Хулигани

Той размаха пред очите ни десетте си слоноподобни пръсти, в случай че не разбирахме за какво ни говори, и в ужас се вгледа в тях.

— Да, сър, — каза той, — понякога от Всемогъщия ме дели само един пръст.

Дъното, както ни го обясни Бейкър, в продължение на тридесетина фута се спускало плавно от брега, и после изведнъж рязко пропадало в канала. Той използваше нещо, което наричаше своята „тендерна система“, едно кълбо връв, което закачаше от колона до колона и използваше като водач под водата. Партньорът му, млад мъж с вид на дребен тарикат, отзоваващ се на прозвището Хуипет, (Дребна състезателна хрътка, или малък танк — англ. — Б. пр.) който по-късно научих, че бил контрабандист по професия, следеше прогреса на Бейкър посредством въже, завързано около кръста му.

— Ако загазя там долу — изрече главният водолаз, — Хуипет ще ме измъкне, полека, но сигурно, като се надявам да оцелея каквото и нещастие да ме сполети там долу.

Бейкър също така си имаше теория, извлечена от не едно гмуркане в търсене на оръжия на убийства през целия си стаж.

— Мъжът най-вероятно ще захвърли пистолета във водата, точно както запокитва бейзболна топка — каза той, — докато една дама, която обикновено няма много опит в боравенето с пистолети, просто ще го подхвърли пред себе си, все едно че отърсва ръката си. Аз ще тръгна от ръба на канала, за да се възползвам от отлива.

— Ако ми позволиш да изкажа едно предположение — намесих се аз, — бих казал, че той или тя са захвърлили почти веднага пистолета, още щом са се добрали до края на пешеходната пътека. Имаме свидетели, които са чули изстрела от много близко разстояние.

— Благодаря ви, сър — изрече Бейкър с официален глас. — Ще го имам предвид.

Както беше напълно облечен с водолазния костюм, маската и бутилките със сгъстен въздух, спокойно можеха да го наемат в Холивуд да играе ролята на чудовище, една огромна черна маса взираща се като бухал през стъклото на маската си. Той прекрачи края на риболовния кей, изчезна в мъглата, и след миг плясна във водата петнайсет фута под нас.

— Ако имате някаква работа за вършене, вършете си я — обади се Хуипет, тъпчейки емфие под устната си. — Това ще отнеме доста време.

Двамата със Стик си проправихме път сред мъглата, добрахме се до едно кафе и си поръчахме закуска.

— Току-що ми хрумна една щура идея — казах аз.

— Трябва ли да се изненадам? — разсмя се той. — Давай.

— Това е една доста теоретична вероятност, но какво ще кажеш да проверим местните магазини за оръжие. Започни с по-солидните. Виж дали Дънлийви, Сийборн, Рейнс, Сътър или Логан притежават нещо 38 калибър или близо до него.

— И Рейнс ли?

— Той има съпруга — отвърнах ад без вдигам поглед от яйцата си.

— Обхващаш всички възможни варианти, така ли, бате? — запита студено той.

— Никой не е застрахован — отвърнах аз със същия глас.

— Мислех си, че убийствата са малко настрани от работата ни.

— Нищо не може да е настрани, щом е свързано с работата ни — казах аз. — Угоди ми малко, имам идея.

— Окей, ще ти угодя. Ще ми кажеш ли за какво става дума?

Предадох му една съкратена версия на идеята ми точно преди да ни прекъснат.

Пристигна Чарли Едноухия. Носеше със себе си докладите от аутопсията за всички жертви до този момент включително Тони Лукатис и Ститч Харпър.

— Талиани, Стинето, О’Брайън и Харпър са убити с едно и също оръжие — каза ни той. — Едно 22 калибър. Всички са били надупчени като решето с изключение на Лукатис. Той е бил прострелян само веднъж, в тила, с един 357 калибров. Стизано и хората му са били очистени с 223 калибър.

— Coup de grace — изрекох аз.

— Какво? — запита Чарли Едноухия.

— Просто си мислех на глас.

— Какво ти идва наум? — запита ме той.

— Онова, което винаги ми е било наум. Имаме една М-16, вероятно с четиридесетмилиметрова катапулта за гранати, която е била използвана при убийствата на Стизано и Драганата. Имаме и една Америкън 180, която издава звук като зъболекарска машина, изстрелва сто и осемдесет куршума за шест секунди, използвана при убийството на Талиани, О’Брайън, и момчета от лодката. Номерът с въжето използван при Логето и Дела Норман. А застраховащите изстрели при Стинето, Талиани и ]Лукатис са били направени с 357 калибър. Един не толкова голям арсенал за мащаба на извършеното досега.

— А при Хари Рейнс? — запита Чарли Едноухия.

— Докато не извадят куршума, не можем да знаем със сигурност. Дъч твърди, че това вероятно 38 калибър или близо до него. Това означава, че може да било 357 или дори деветмилиметров. Те всички са приблизително с един и същ диаметър.