Уилям Дийл - Хулигани

Чуваше се само протяжният вой на вятъра, промъкващ се сред клоните на палмите.

Птица изкряска.

Някъде в далечината, от другата страна на парка някаква кола лениво се движеше по пътя за плажа.

А пред кинотеатъра пробитите гуми изпускаха въздуха със свистене и се смаляваха с всяка секунда.

Хари Несбит седеше в дъното на арената, в ъгъла под една изгоряла крушка. Спрях два реда под него и огледах тълпата. Никой не ни обръщаше никакво внимание; всички бяха концентрирани върху двете кучета, подготвящи се за първата битка. Едното беше мръсен сив мопс, с муцуна нацепена от следите на многобройни битки. Другото, бял мелез с примеси на булдог, беше още чисто и без белези; очевидно това му беше първият бой.

От двете страни на арената бяха застанали двама мъже, явно собствениците на кучетата, и изглежда ги миеха с някаква бяла субстанция. Единият се приведе и захапа кучето за врата.

Пристъпих нагоре и седнах до Несбит.

— Не бях сигурен, че ще дойдеш — каза той.

— Много съм любопитен — отвърнах му аз. — А и освен това ми допада аверът ви Бени Скийлър.

— Да, какъв мъж.

— Какво правят? — запитах, като кимнах към арената.

— Проверяват си взаимно кучетата. Онова бялото, с което ги мажат, е топло мляко. Гледат дали няма някакви отрови в кучето.

— Онзи мъж защо ухапа кучето по врата?

— Пробва кожата на вкус. Някои твърдят, че могат да усетят дали кучето е натъпкано с наркотици.

Той посочи дребния булдог.

— Виж, онова дребното там без козината, изглежда като булдог, само дето е още по-грозно.

— Не обичам кучешки борби, Несбит.

— Казвай ми Хари. Така се чувствам по-сигурно, нали разбираш?

— Разбира се, Хари.

— Казват им още свински кучета. И знаеш ли защо? Защото ги използват за лов на диви свине. Кучето захапва свинята за ухото, разбираш ли, и виси така, защото ако се пусне, с него е свършено, и така натиска главата на свинята надолу към земята и я държи така. Корави копелета. Заложил съм стотарка на него.

— Често ли го правиш?

— По-добро е от конните надбягвания. Избрах мястото, защото никой няма да дойде тук след мен. Така че съм сигурен, че нямам нежелана компания, нали разбираш какво имам предвид?

Собствениците хванаха животните си и ги поведоха към ринга. Двете животни за пръв път усетиха присъствието на съперника си. Вратът и козината на стария боец настръхнаха. Булдогът се сниши, устните му оголиха зъбите и венците му.

Никое животно не издаде звук, нито лай или ръмжене. Беше като в някакъв кошмар.

Облозите бяха направени. Тълпата притихна и се приведе напред.

Реферът, слаб мъж със сипаничаво лице и уста пълна с тютюн, свирна с уста и цялото място притихна.

— Господа — изрече сипаничавия, — огледайте кучетата си.

Извърнах се и погледнах Несбит, който се беше втренчил с разширени очи в двата песа, готови да се разкъсат на парчета.

— Хайде да си свършим работата — обадих се аз.

Чух свирката на рефера.

— Бой!

Тълпата направо полудя. Кучетата продължаваха да не издават звук. По-късно щях да разбера, че са обучавани да се бият без да лаят или ръмжат. Това съхранявало допълнителна енергия.

Компаньонът ми се беше вживял напълно.

— Давай, изяж го! — изрева той, скочил на крака.

— Давай да си свършваме работата — изревах му в ухото. — Тая обстановка не ми е много по вкуса.

— Ти добре знаеш какво става там долу, човече. Изглеждам ли ти на някого, готов да свърши като накълцан сандвич? — отвърна той без да отделя поглед от ринга. Трябваше да крещи, за да го чуя сред рева на тълпата.

— Добре, давай версията си.

— Виж, Килмър, нямам нищо общо с премахването на стария Джигс.

— Защо ми го казваш?

Думите взеха да излизат от устата му в трескаво темпо. Бързаше толкова много, че изяждаше последните букви на думите.

— Ще ти кажа защо. Защото те следих в ресторанта до момента, в който излезе от него. Ти закусваше с още двама мъже, после разговаря с двама други мъже, после излезе и се качи на колата си. Карах пред теб по шосето, разбираш ли, и зачаках при Бени. Ти мина покрай него. А аз бях там, когато ти мина. Беше точно единайсет без пет.

— Е, и?

— Е, и, това означава, че аз не бих могъл да го убия. По дяволите, разговарях с него точно след като ти приключи със закуската.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо разговаря с него?

— Виж, това е някаква съвсем мътна и кървава работа, разбираш ли? Искам да ти кажа, О’Брайън ми казва, че иска да си поговори с теб. Изчезни някъде, казва ми той, обещах му, че ще бъда сам. Срещата ще бъде само на четири очи, казва той. Така че аз те държа под око когато слезе сутринта в ресторанта, и му се обаждам докъде са стигнали нещата, а той ми казва да отида при Бени и да чакам докато си тръгнеш. Не съм имал никакво време да го пречуквам, кълна се в Бога.