Уилям Дийл - Хулигани

— Значи Носа беше големият победител, така ли? — запитах аз.

— Точно така. Кой сте вие всъщност?

Дъч ни представи един на друг. Муфалата имаше ръкостискане, което малко остана да ме превърне в инвалид до края на живота ми. Набърчи нос когато разбра, че съм Феди. Още едно момче, което имаше нужда да се възпитава.

— Знаеш ли точно как се развиват нещата? — запита Дъч.

— Без големи подробности. Само дето всички тия нещастници идват от различни места от север и че някой много им е надървен. — Той направи пауза и ме изгледа в промеждутъка между две примигвания. — Съвсем изведнъж.

— Килмър беше в самолета когато са очистили Талиани — каза Дъч. — Аз самият лично го посрещнах на летището.

Хлапака вдигна безгрижно рамене.

— Не съм искал да обидя никого — каза той. — Когато бях на четири години, майка ми ме шитна за шест долара на един продавач на зеленчуци от Канал Стрийт. Оттогава вече не вярвам на никого.

— Но как, по дяволите, успя да го държиш под око тридесет и шест часа? — запита Дъч.

— Носа си няма хал хабер как изглеждам и аз бутнах един Франклин на пиколото плюс всички бакшиши, и той ми отстъпи временно работното си място. Подреждах стаята, приготвях им коктейлите, поддържах мястото чисто. Ощастливявах дамите в съседната стая. Да ви кажа, единственият път, когато този негър излезе от стаята, беше да отиде до кенефа.

— Сам ли беше? — запита Дъч.

— Само той и телохранителят му. Едно китайче на име Сонг. Едро китайче — изрече Хлапака, натъртвайки леко, за да ни изгради по-ясна представа за размерите му. — Искам да кажа, че тоя педал кара Кинг-Конг да яде ряпа в сравнение с него.

— Очевидно Грейвз не обича да си цапа ръцете — предположих аз.

— Аз бих заложил на сигурна загуба, ако бях на твое място — каза Хлапака, хвърляйки ми враждебен поглед.

— Ти мислиш, че ще си ги изцапа ли? — запитах го.

— Той собственоръчно очисти МакДжий. И то посред бял ден. Не можахме да го глобим дори за нарушаване на обществения ред. А той наруши здравата вътрешния ред на МакДжий.

— Какво знаеш за МакДжий? — запитах аз.

— Че е мъртъв като умряла риба — отвърна Хлапака.

Изведнъж една налудничава догадка се стрелна през ума ми и аз веднага я изстрелях.

— Оня коневъд от Луизиана, дето е дошъл по-късно, случайно да не се казваше Тибидо?

Муфалата беше истински изненадан.

— Тибидо? Да, мисля, че това беше името му. Нисичък, тъмнокос, квадратен като бъчва?

— Доста точно описание. Колко се бръкна?

— Някъде към петнайсет бона, че и отгоре. Откъде знаеш, че и той е набъркан?

— Ясновидец съм — отвърнах аз.

— Не ме ли будалкаш? — запита той. — Трябва да ми гледаш на ръка. На времето ми предсказваха, че линията на живота ми била по-къса от човката на вълнисто папагалче.

— Не знам — казах аз. — Никога не съм виждал вълнисто папагалче.

— Виждаш ли какво имах предвид — каза той. — Какво става тук, по дяволите? Какви са тия лайнари, дето сте ги събрали да осмърдяват мястото?

— Това е една много, много стара история, Хлапак — изрече уморено Дъч. — Три дни си изостанал от събитията. Ще те черпя един сандвич; може би Килмър ще те въведе в нещата.

Той отново спря погледа си върху мен.

— Някакво скапано Феди, а? Сякаш си нямаме и други главоболия, ами сега за капак и това.

— Трябва да се научиш да ме обичаш — казах аз и отказах предложението да вечеряме заедно с някакво мъгляво извинение. Имах среща с Хари Несбит при Чичо Джоли и този път реших да запазя информацията за срещата само за себе си.

Върнах се в хотела да си взема набързо един душ.

В кутията ми имаше четири телефонни съобщения. Три бяха от Доу Финдли. Четвъртото беше от ДиДи Лукатис.

Облякох си най-овехтелите дънки, една избеляла памучна риза, възможно най-тъпите ботуши, едно старо яке от времето ми в отряда за борба с наркотиците, пъхнах си магнума под мишницата, а в кончова на ботуша плъзнах един 22 калибров автоматик с тъп нос. Беше станало почти осем когато потеглих на юг по шосе 35.

Доу не ми излизаше от ума, а сега към нея се беше присъединила и ДиДи Лукатис. Явно бе оставила съобщението собственоръчно, защото беше написано на ръка.

Скъпи Джейк,

Ти вероятно не ме помниш. Последният път, когато те видях, бях едва навършила 15 години. Трябва да говоря с теб за една много важна и неотложна работа. Записала съм ти и телефона си. Ако случайно се разминем, ще бъда в Касабланка след десет вечерта.