Уилям Дийл - Хулигани

Спестяванията в сребро на Стик и рязаната щека на Салваторе довършиха Мърфи Невестулката, който бе имал неблагоразумието да направи опит за отлепяне от пода.

Чарли Едноухия демонстрира за втори път уменията си по карате и обезвреди още една маймуна.

Салваторе сграбчи последния телохранител на Костело за яката на ризата му на разстояние една ръка пред себе си и небрежно заобработва физиономията му с рязаната си щека.

С два изстрела в тавана Дъч сложи край на представлението.

Всичко застина като на скъсана филмова лента.

— Verdammt, Салваторе, пусни тая мърша!

Салваторе разтвори ръка и я пусна; мършата се приземи с физиономията си право върху една пишеща машина.

Мърфи Невестулката изстена и се свлече по стената.

Педалът с мишката сега разполагаше вече с две такива, но пък за сметка на това се беше простил с предните си зъби.

Лицето на Драк Морено изглеждаше като крайбрежието на Омаха на седми юни.

Никой от хулиганите не беше пострадал, ако не се броеше сцепената устна на Луис Каубоя.

Цялото представление бе продължило не повече от минута.

Дъч бе застанал в средата на стаята с пистолет в ръка, а от пробития таван върху раменете му се сипеше бял прах.

— Какво ви става на всички? Да не са ви изгорели намотките? Веднага регистрирайте тия отрепки за оказване на съпротива при арестуване!

Вратата на стаята се отвори много внимателно и три униформени глави надзърнаха нервно преди да прекрачат прага. След малко задрънчаха белезници и стаята се огласи от стенания. Докато извеждаха горилите на фамилията Талиани, Луис и станалите помогнаха на Калахън да събере сачмите.

— Чисто нови маркови маратонки — оплака се той оглеждайки цъфналата им пета.

В един миг всички саморъчни оръжия бяха изчезнали като по магичен начин по потайните си скривалища.

Стик се върна при мен в ъгъла захилен до уши.

— Чувствам се като пречистен — заяви ми той.

— Помислих, че някой от тях е откраднал шапката ти — казах аз.

Нещата вече бяха под контрол и излязохме от Стаята на бойните действия, като се върнахме в предната част на Склада.

Костело си стоеше в ъгъла, все още напрегнат, също като някоя голяма котка миг преди скок. Върна ми погледа и няколко секунди очите му останаха приковани в мен, сякаш не можеше да си припомни откъде ме познава, и в този миг лицето му трепна. Усетих омразата му да пронизва цялата стая. Усмихнах му се в отговор. Идваше и моят ред.

Групата ни се беше свила до Стик, Дъч и мен. Почти всичкото стаено напрежение се беше преселило с нас в тази стая.

— Моля да ме извините — изрече Костело с равен и груб глас, изпълнен с отрова повече от тази на пепелянка. — Имате ли нещо против да ни прочетете нашите права и да ни уведомите в какво ни обвинявате?

— Останалата част ще ги обвиня, я да видим, да кажем, в нападение върху служител на закона, оказване на съпротива при арестуване, подронване на обществения ред, създаване на безредици, разрушаване на градска собственост…

— Добре, нека да я караме по-простичко — прекъсна Костело тирадата на Дъч. — За какъв дявол сте ни събрали тук?

— В последно време нещо в града не е наред, от сутринта досега имаме само един труп — изрече Дъч. — Така че си викам, абе, защо да не си направим един хубавичък пикник, че да се опознаем по-отблизо.

— Вижте — обърна се към него Костело. — Доколкото знам, вие сте един уважаван полицейски служител, Моорхауз, но тук вече надхвърлихте всякаква…

Сега беше ред на Дъч да прекъсне чуждата тирада.

— Моорхед — произнесе с ръмжене той. — Лейтенант Моорхед.

— Добре, Моорхед…

— Лейтенант.

Костело го гледа злобно няколко секунди преди да си отвори устата.

— Лейтенант Моорхед, какво по дяволите искате от нас? Защо сме тук?

— Може би още не сте го забелязали, но е мой дълг да ви обърна внимание, че доста голяма част от роднините ви поизкапаха през последните два дни — произнесе тежко едрият мъж.

— Това ли е причината, поради която вашата пасмина селяндури ни тормозеха през последните няколко седмици?

— О, аз в никакъв случай не бих го нарекъл тормоз, мистър Костело — отвърна вежливо Дъч. — За мен би било изключително удоволствие да ви покажа какво представлява истинският тормоз, стига само да пожелаете.

През целия този разговор Чевос не отдели и за миг очи от мен. Те блестяха като зъркелите на нощен хищник. Той внезапно бе проумял кой съм аз, човек, чието убийство той бе наредил на времето. Върнах му погледа и за миг останахме с погледи вкопчени един в друг. Цяла върволица от чувства се изреди по лицето му: ненавист, страх, досада, любопитство, гняв, безсилие. Накрая отведе очи.