Уилям Дийл - Хулигани

През следващите дни много често си мислех за къщата, но никога повече не се върнах. Не можех. Както карах обратно към Дюнтаун изведнъж проумях, че завинаги бях оставил зад себе си всички свои убежища.

В Склада заварих самия ад.

Цяла дузина мъже, включително и двама едри клечки, се бяха струпали на вратата. Блъскаха се, удряха се, сипеха се псувни и заплахи. Стик стоеше отвън, малко настрани от тълпата, и наблюдаваше захилен меллето.

— Проклет да съм — заяви той при появата ми. — Дъч сложи ръка на Костело и всичките му юнаци.

Изскочих от колата и двамата затичахме към сградата.

Един полицай ни спря още отдалеч, за да съобщи на Стик, че са арестували Костело, главния му телохранител и стрелец, Драк Морено, който на външен вид и по приказка си беше чист идиот, но с IQ на гений, двама от главните му съратници, Сайлоу Мърфи, известен също така под прозвището Невестулката, защото в тъмното човек наистина можеше да го сбърка, и Артър Правано, по прякор Сладура, което вече наистина беше необяснимо, защото външният му вид нямаше нищо общо с прозвището му, и още две горили. Освен тях в мрежата се бяха озовали Чевос и Брониката с няколко стрелеца. Нямаше ги само Нанс и Стизано.

Бяха само дванайсет души, но вдигаха шум поне за сто и двайсет, с изключение на Костело.

Запътихме се към стаята на бойните действия, която наистина оправдаваше името си в момента.

Хулиганите бяха представени повече от достатъчно: Панчо Калахън, Салваторе, Сапата Китаеца, Чарли Едноухия, Луис Каубоя и Дъч Моорхед. Нямаше ги само Акулата и Муфалата, който сякаш бе потънал вдън земя. Като се прибавеха Стик и мен, съотношението на силите се изравняваше — осем на осем.

Крясъците, псувните и заплахите не бяха спрели през целия Склад чак до залата за ръководство на бойните операции, в която царуваше хаос като в борсов салон преди звънеца за приключване на работния ден.

Дъч беше отделил едрите клечки и ги беше натъпкал в индивидуалните кабини. Останалите се бяха побрали в залата. Дъч беше застанал пред тях и ревеше като ранен кашалот.

— Млъквайте всички, инак ще хвърчат глави!

Стаята бавно започна да утихва.

Горилите на Костело и хулиганите на Дъч образуваха най-голямото сборище на отчаяни главорези които някога бях виждал събрани на едно място.

Стоях до вратата и не отделях очи от Костело и Чевос. През всичките години, когато бях прикрепен към тази банда, не бях имал случай като този да ги видя толкова отблизо. А сега бяха само на петнайсет фута от мен. Не направих никакъв опит да скрия презрението си към тях.

Единствен Костело бе запазил видимо спокойствие. Той беше висок мъж и представителен повече, отколкото би ми се искало, с остри и изрязани черти и квадратна челюст покрити с бронзов загар, и дълга черна коса; беше облечен в син блейзър, бледосиня риза, отворена около шията, бели панталони и бели обувки. Беше от онези мъже, при които възрастта не личеше. Имах много причини да ми е противен. Само кафявите му очи издаваха гнева му. Моят гняв обаче беше открит, ненавистта ми беше очевидна за всички наоколо, но засега си държах устата затворена.

Чевос стоически стърчеше в един ъгъл на кабината, самотен и втренчен в стената, а Брониката бъбреше като маймуна с треска.

Останалите от бандата на Талиани бяха облечени небрежно за плажа, и напомняха на затворници от Синг-Синг дегизирани като екипаж гребци от Харвард.

Хулиганите допълваха сцената. Някой страничен човек би се видял в чудо, ако му се наложеше да отделя лошите от добрите.

— Затвори онази врата, Панчо — каза Дъч и Калахън я затръшна.

Всеки зае позиция; гангстерите на Костело се подредиха до противоположната стена, а хулиганите на Дъч се събраха до вратата.

Луис Каубоя носеше голям сак за пазаруване. Беше облечен в избелели дънки, захабено дънково яке, каубойска шапка, покрит със силен загар.

— Спипахме ги тъкмо когато слизаха от лодката на Костело — изрече той с глас, който спокойно можеше да бъде използван вместо шкурка. По-късно щях да разбера, че това, което Каубоя бе нарекъл лодка, всъщност представляваше яхта с дължина шейсет фута и широка десет.

Той отнесе чувала до бюрото на Дъч и го изсипа отгоре.

Осем пистолета с всевъзможни калибри и размери, ножове с пружини, боксове, две ролки меден тел, и други артикули от бизнеса им.

— Само дето се пишеха големи тежкари — произнесе той.

Веждите на Дъч се повдигнаха заедно с ъгълчетата на устните му.