Уилям Дийл - Хулигани

Реших да се намеся в разговора.

— Значи ти представляваш всички тия хора, така ли, Костело?

— Точно така. Радвам се, че някой накрая все пак си спомни, че съм адвокат.

— Тогава нека двамата си поговорим — казах аз и се върнах обратно в Бойната стая. Дъч подбутна Костело вътре, а след него влезе и Стик.

Затръшнах вратата и се обърнах към Костело.

— Виж, хайде да приключим с тия изхвърляния. Ти си просто един гангстер, Костело. Известно е на всички ни, така че стига вече с тия лайна. Чичо Франко прегърна букета и това автоматически те прави пръв кандидат за capo di capi — тоест ако междувременно не се присъединиш към достойните си предци, което със сигурност не би наранило особено чувстват ми.

Той понечи да каже нещо, но аз го спрях с ръка и продължих да говоря.

— Значи нещата стоят така, Костело: или някакви гангстери от вътрешността са решили да ви изметат от Дюнтаун и да заемат мястото ви, или пък на някого от клана ви внезапно му се е увеличил апетита му.

— Да не би намеквате, че аз съм организаторът на всички тия убийства? — избухна той.

— Нямаш толкова здрави гащи да се захванеш с такова дело — казах аз, без да крия какво мисля за него. — Просто ти казвам това, което ни е известно и предположенията си.

— Това си е наш проблем.

— Отново сбърка, задник такъв — казах. — Той току-що стана наш общ проблем.

— Не съвсем — произнесе той много бавно и разчленено. — В каквото и да се състои проблемът, той си е наш и ние ще се погрижим за това.

— Нали — произнесох с усмивка. — Както се грижиш и до този момент ли?

Лицето му почервеня.

— Пак сбърка — намеси се Дъч. — Тук става въпрос за убийство, и то за доста голямо количество. Това не може да бъде твоя грижа, Костело, защото е работа на полицията. И понеже нещата вече са стигнали до този етап, ние ти предлагаме да ни окажеш съдействие.

— Ще ви го повторя още веднъж — произнесе Костело с вдигнат показалец. — Не знам кой върши тия неща или защо. И всички останали ще се подпишат под тези думи.

— На такова нещо не му казваме съдействие, господин адвокат — произнесе спокойно Дъч. И изведнъж се разбесня. — За мен сега си най-главният кандидат за следващото погребение и най-главният заподозрян. Здравата ще го загазиш, мистър Костело. Като за начало бих могъл да те задържа като материален свидетел.

— Ще бъда навън още преди дежурният сержант да пръдне — отвърна Костело.

— Къде е Нанс Турчина? — запитах го аз.

— Съвсем бегло познавам Нанс Турчина. Защо, да не липсва? — изсъска Костело и после се обърна към Дъч, добавяйки: — Тръгвам си веднага и вземам хората си с мен.

— Глобявам тези ваши дрисльовци за провокиране на безредици — каза Дъч. — По седемдесет и пет долара на калпак.

— Не ставайте глупак…

— Казах провокиране на безредици и точка — прекъсна го Дъч. — Ако искате, можете да оспорвате, но в съда. Иначе си платете на изхода при дежурния и си вървете по живо по здраво. Ще стигнат колкото да закърпим дупките по тавана. — И той посочи с палец нагоре.

Костело се извърна към мен.

— Чувал съм за теб. От Синсинати ни пратиха името ти. Чувам, че и ти си в списъка, аверче. Само почакай. Скийт, чичото на жена ми, имаше много приятели.

— Целият съм разтърсен по чичото на твоята съпруга — казах аз. — Правя ти едно обещание, педал. Ще те изпратя при него. Подарък за Коледа, за да не се чувства самотен.

— Знаеш ли, можеш да преумориш до смърт от престараване, Килмър.

— Съмнявам се дали си наистина чак толкова тъп, че да убиеш федерален агент — обърна се Стик към Костело.

— Разбира се, че е — казах аз. — Той е един истински тъп безмозъчен задник.

— Явно и ти имаш нужда бъдеш включен в онзи списък — изплю се Костело към Стик.

— О, густо — каза Стик и се захили с откачената си усмивка.

— От доста време си като конска муха за фамилията ми, Килмър — каза Костело.

— Разбира се, нали затова избягахте от Синсинати — ухилих се мръсно аз. — Не можахте да понесете сърбежа.

— Предлагам ви да се откажете — произнесе ледено той. — Не сме извършили нищо нелегално тук. Това не е ваша работа.

— Всичко, което правиш, е моя работа — изръмжах аз. — Ти си ми любимият обект за благотворителност.

Настъпи един от онези напрегнати моменти, в който повечето от участниците в разговора са изчерпали репликите си. Реших да запълня празните полета.

— Има една африканска поговорка — започнах аз. — „Когато скунксът видял, че лъвът бяга от него, си помислил, че е царят на джунглата. И тогава на пътя му се изпречило едно хремясало куче“. Това съм аз, Костело, аз съм твоето куче с жестока хрема. Знам цялата ти биография и не давам пет пари. Ще те ликвидирам. Рано или късно това куче ще хапе. Разбира се, ако все още си тук.