Уилям Дийл - Хулигани

— О, аз ще бъда тук — увери ме той и се обърна да си тръгва. На вратата се поколеба. — Това е семейна афера — каза той. — Разрешаването й е въпрос на чест за нас.

— Тогава проблемът е решен — казах аз. — Щом като в този случай е замесена чест, значи ти вече си мъртъв.

Костело излезе без да коментира. Тръгнах след него и отидох до Чевос, като застанах само на няколко инча от лицето му. Изглеждаше точно като онези руски убийци, които обикновено ги избират в тяхното политбюро.

Извадих най-стържещия глас, на който бях способен.

— Къде е Нанс, старче?

Той ме изгледа със змийските си очи; челюстта му затрепери. Не ми отговори и не можеше да ме погледне в очите; погледът му беше устремен през рамото ми.

— Къде е Нанс, старче? — изръмжах пак аз, влагайки цялата ми насъбрала се омраза.

Оскърблението накара кръвта да нахлуе в лицето му, но пак премълча.

— Предай му съобщение от мен — изсъсках в ухото му аз. — Кажи на тоя плъх, дето страшно обича да стреля в гръб, че се осра когато ме изтърва в Синсинати онази нощ. Кажи му, че когато опита пак, тогава ще му взема пистолета и ще му го навра в задника и ще дръпна спусъка. Мислиш ли, че си в състояние да го запомниш, или си вече сенилен маразматик?

Гневът направо го задушаваше, та чак сълзи му изскочиха. Адамовата му ябълка подскачаше като мехур в прибой докато преглъщаше слюнката си.

— Знам всичко за теб, скапан отпадък — продължих аз, изстисквайки всяка капчица отрова, която съдържах в системата си. — Ти превръщаш децата в дрогирани полумъртъвци. Ти убиваш жени. Ти си боклук, Чевос, и ти също си в моя списък.

Чувствах се добре. По дяволите, чувствах се великолепно. Може и да нямах сачмени лагери в подметките на маратонките или рязани щеки в кобура, но ми беше хубаво.

Обърнах се и се върнах в бойната стая, последван от Дъч и Стик.

— Е, ти вече им хвърли ръкавицата — забеляза Стик.

— Кръвна вражда — произнесох аз. — Бутнах в гроба патрона им и рано или късно някой нещастен тъпанар ще се опита да изравни резултата и да се окичи с палмата на първенството. Просто реших да разбъркам допълнително мравуняка.

— Успокояваща мисъл — каза Стик. После се обърна към Дъч. — И какво все пак постигнахме с тая лудница?

— Отворихме малко предпазния клапан. Крайно време беше, момчета, да видите отблизо тия юнаци. А и те нас. Врагът трябва да се опознае отблизо. А и за да бъде ясно кой къде е застанал.

Лицето на Стик се изкриви в откачената му усмивка и той поклати глава.

— Пределно ясно ни предаде мисълта си.

В този момент Дъч се загледа покрай нас с провиснало чене.

— Брей, проклет да съм — произнесе той. — Я вижте кого е довял най-сетне вятърът.

Обърнах се да видя новодошлия.

— Сега ще се запознаеш с Хлапака Муфалата, Джейк — каза Дъч.

Хлапака Муфалата съвсем не се оказа онова, което си представях. Бях очаквал да видя дребен и слаб мъж, почти изтънчен. Сигурно защото бях останал с такова впечатление от всички обяснения на Стик. Реалният Хлапак беше шест фута с телосложение на плувец. Имаше отпусната походка, ръцете му висяха хлабаво покрай тялото, раменете му се полюшваха; само стъпалата му докосваха пода. Не се виждаха никакви пръстени или украшения. Хлапака беше облечен като за състезания по спортно ветроходство: бледосиня моряшка риза, дънки, и мръсни бели маратонки. Липсваха му само риза за ръгби и лула. Това обаче, което ме изненада най-много, беше, че на външен вид нямаше повече от шестнайсет години. Не помагаха дори и тънките му мустачки. Прозвището му направо беше като лепнато.

— Добре дошъл у дома — изръмжа Дъч. — Надявам се, че пътуването ти се е отразило добре.

Хлапака не коментира думите му, но и не личеше да е особено загрижен от нещо.

— Добре, добре — изгрухтя Дъч. — Давай историята си. Тук вече започна третата световна война, а ти се криеш вдън земя.

— Вървя по петите на мистър Задник от неделя сутрин, единайсет часа предиобед. — Гласът му беше мек, културен, доверителен. Предположих, че мистър Задник беше Грейвз Дългоносия.

— И през цялото това време го държеше под око? — изсумтя Дъч.

— Точно допреди тридесет минути. Захванал се е с покер с много високи залози в хотел Брейкърс. Правят му компания двама юнаци, които не пропускат залозите на конно състезание, някакъв тъп задник от Хот Спрингс, Тексас, с шапка Стетсън, който непрекъснато обижда всички на масата, един бял сводник от Фронт Стрийт, и няколко нещастника с плитки джобове. По-късно днес в играта се включи и един коневъдец от Луизиана, и Носа остана докато изпразни и неговите джобове. Нещастникът профука петнайсет бона преди да успее да си обърше сопола.