Джефри Дийвър - Каменната маймуна

— Това е смешно — каза Призрака. — Пълна лъжа от един отчаян човек. — Кимна към Райм. — Къде са доказателствата?

— Доказателства ли? Е, писмото на Лин е у нас, но ако искаш още… Помниш ли, Харълд? Ти ми каза, че през последната година още два кораба с емигранти на Призрака са изчезнали. Проверих свидетелствата на роднините им в архива на Интерпол. Повечето от тези жертви също са били дисиденти от Фудзян.

— Не е вярно — възрази бързо Призрака.

— Освен това имаме и парите — продължи Райм, без да му обръща внимание.

— Пари ли?

— Възнаграждението за транспортирането. Докато се плацикаше в Атлантика, Сакс намери сто и двайсет хиляди американски долара и юани за още около двайсет хиляди. Поканих един приятел от ИНС у нас да ми помогне с анализа на уликите. Той…

— Кой? — попита рязко Пийбоди; после се досети. — Алън Коу ли? Той е бил, нали?

— Приятел. Да не споменаваме имена.

Приятелят наистина беше Коу. Бе прекарал цял ден в ровене из секретните архиви на ИНС, което вероятно щеше да му струва работата, ако не да го изпрати в затвора. За този риск му беше споменал Райм — и Коу бе приел с радост.

— Първото, което му направи впечатление, бяха парите. Каза ми, че емигрантите не могат да платят на трафикантите в долари, защото в Китай просто няма долари, поне не достатъчно, за да покрият капарото за транспортирането до САЩ. Те винаги плащат в юани. На кораб с около двайсет и петима емигранти Сакс би трябвало да намери поне половин милион долара в юани — и то само за капарото. И така, защо на борда има толкова малко китайски пари? Защото той ги прекарвал за нищожна сума — за да могат дисидентите от списъка на жертвите да си го позволят. Призрака печели пари от възнаграждението за убийството им. Сто и двайсетте хиляди долара? Е, това е аванс от Лин. Проверих серийните номера на някои от банкнотите и според федералния резерв тези пари са били изпратени за Южнокитайската банка в Сингапур. Която обслужва фудзянското правителство.

През изхода минаваха все нови и нови пътници. Призрака вече изглеждаше отчаян.

Пийбоди мълчеше замислено. Изглеждаше разколебан. Служителят от Държавния департамент обаче беше твърд:

— Качваме го на самолета, това е. Райм присви очи и вдигна глава:

— Докъде стигнахме с доказателствата, Сакс?

— Какво ще кажеш за експлозива?

— Да, експлозивът за потапянето на кораба. ФБР установи, че е доставен от севернокорейски военни, които редовно снабдяват — познайте кого — базите на Народно освободителната армия във Фудзян. Експлозивът е даден на Призрака от официалните власти. — Райм затвори очи за секунда; сетне отново ги отвори. — След това идва мобилният телефон, намерен на плажа… Беше от тези, които се използват от държавните служители. Фред научи от свой приятел в Лангли, че много служби за сигурност ги използват — включително китайските. Мрежата, която е използвал, е базирана във Фуджоу.

— Камионите, Райм — напомни Сакс. — Кажи им за камионите.

Райм кимна; не можеше да устои на изкушението да им докаже за пореден път способностите си.

— Нещо много интересно в криминологията — понякога онова, което не откриваш на местопроизшествието, е не по-малко важно от намереното. Докато разглеждах списъка на уликите, си дадох сметка, че нещо липсва. Къде бяха следите от камионите, които би трябвало да приберат емигрантите? Приятелят ми от ИНС ми разказа, че осигуряването на наземен транспорт също е задължение на трафиканта. Такъв обаче нямаше. Единствената кола на плажа е била тази на Джери Тан — предназначена за Призрака и неговия баншоу. Защото Призрака не е предвиждал емигрантите да се доберат до брега живи. Опашката от чакащи пътници изтъняваше. Уебли от Държавния се наведе и изсъска злобно в лицето на Райм:

— Започваш да прекаляваш, господинчо! Не знаеш в какво се забъркваш!

Райм го погледна с престорено виновно изражение:

— Не, аз нищо не разбирам. Нито от международна политика, нито от държавни дела… Аз съм един обикновен учен. Знанията ми са ужасно ограничени. До неща като, да речем, имитацията на динамит.

Това моментално затвори устата на Уебли от Държавния.

— Тук се намесвам аз — заплашително изрече Делрей. Пийбоди се изкашля смутено.

— Какво искаш да кажеш? — попита, но само защото сценарият го караше да зададе този въпрос, отговора на който не щеше да чува за нищо на света.

— Бомбата в колата на Фред ли? Ами получихме резултатите за динамита. Дървесни стърготини, смесени с епоксидна смола. Имитация. Използва се за тренировъчни цели. Моят приятел от ИНС обаче ми каза, че Службата имала собствен сапьорен отряд и тренировъчен център в Манхатън; тази сутрин се отби оттам. Имат имитации на експлозиви, за да учат новобранците да ги разпознават и да боравят с тях. Пръчките от колата на Фред са като тези в склада на ИНС. И номерата по детонатора съвпадат с тези от хранилището за улики на Имиграционната служба — конфискувани са преди години при ареста на десетина руски нелегални емигранти на Кони Айлънд.