Джефри Дийвър - Каменната маймуна

— Решил си…

— Отменям я. Оставям ви депозита за стаята и капарото.

Тя замълча за момент, после отбеляза:

— Ти го желаеше повече от всеки друг пациент.

— Наистина го желаех, така е. Само че си промених решението.

— През цялото време съм ти повтаряла, че рисковете са големи. Това ли е причината?

Той погледна Сакс. Задоволи се да отговори:

— В крайна сметка реших, че ползата няма да е толкова голяма.

— Мисля, че решението ти е правилно, Линкълн. Умно решение — отбеляза лекарката; сетне добави: — Напредъкът в лечението на уврежданията на гръбначния стълб е голям. Знам, че следиш литературата…

— Пръстът ми постоянно е на пулса на науката — отвърна той; остана много доволен, че е измислил тази метафора.

— Всяка седмица се откриват нови неща. Обаждай се, когато пожелаеш. Винаги можем да измислим нещо ново. Дори просто да искаш да поговорим, винаги си добре дошъл.

— Да, ще ми бъде много приятно.

— На мен също. Довиждане, Линкълн.

— Довиждане, докторе. Команда, край на връзката.

В стаята настъпи тишина. Сетне се чу пърхане на крила и един сокол кацна на перваза. И двамата обърнаха глави към птицата.

— Сигурен ли си, Райм? — попита Сакс. — Готова съм да те подкрепя на сто процента, ако решиш да се подложиш на операцията.

Той не се съмняваше в това.

В момента обаче не искаше никаква операция.

„Приеми свои ограничения!… Съдба те направила такъв, Лоабан. И те направила с цел. Може би ти най-добър детектив, защо това станало. Твой живот сега балансиран, иска каже.“

— Сигурен съм — отвърна й той.

Тя седна на леглото и стисна ръката му. Сетне вдигна поглед към сокола скитник на прозореца. В бледата светлина лицето й бе като от портрет на Ян Вермер. Накрая той попита:

— Сакс, а ти сигурна ли си, че искаш това?

И кимна към папката върху близката масичка, съдържаща снимка на Пои и няколко документа.

Горният лист бе — озаглавен: „Молба за осиновяване“.

Тя го погледна. Очите й говореха, че е сигурна в решението си.

В кабинета на съдията Сакс се усмихна на Пои. Скъпоценното дете, която седеше на стола до нея и играеше с парцаленото си коте.

— Госпожице Сакс, това е доста необичаен случай на осиновяване, но предполагам, че вече го знаете.

Съдия Маргарет Бенсън-Уейлс, жена с порядъчно закръглени форми, седеше зад отчайващо очуканото си бюро в мрачната масивна сграда на Манхатънския граждански съд.

— Да, ваша чест.

Съдията се наведе и продължи:

— Мога да кажа само, че през последните два дни съм разговаряла с повече хора от щатските и градските социални служби, от кметството, полицията и ИНС, отколкото за цял месец. Кажете, полицай, откъде хилаво момиче като вас може да има толкова много връзки в този град?

— Имам късмет, предполагам.

— Вероятно не само — отбеляза съдията и отново зачете документите. — Чух доста ласкави неща за вас.

Очевидно Сакс също имаше добри гуанси. Връзките й се простираха от Фред Делрей и Лон Селито до Алън Коу, който не само че не загуби работата си, ами и зае мястото на предсрочно пенсиониралия се Харълд Пийбоди. За няколко дни купища листове, които се изписват при повечето случаи на осиновяване, бяха смлени и изхвърлени на боклука.

Съдията продължи:

— Вие несъмнено разбирате, че тук най-важно е благополучието на самото дете и че ако сметна, че условията не го удовлетворяват, няма да подпиша документите.

Пълната жена се държеше по същия добронамерен начин, по който и Линкълн Райм.

— Не бих желала друго, ваша чест.

Както много съдии, с които се беше срещала Сакс, Бенсън-Уейлс бе склонна да дава поучения. Тя се облегна назад и се обърна към присъстващите:

— Така, процедурата по осиновяване в щата Ню Йорк включва запознаване с възможностите и опита на кандидатите за отглеждане на деца и обикновено — тримесечен изпитателен период. Цяла сутрин преглеждах документите и докладите, говорих със социални служители и временния настойник, който се грижеше за момиченцето. Отзивите са добри, но това може да се промени по-бързо от падението на „Булс“ след напускането на Майкъл Джордан. Затова ето какво ще направя. Постановявам тримесечен пробен период на съжителство, след което случаят може да бъде преразгледан от социалните служби. След това, ако няма проблеми, ще постановя редовно осиновяване с тримесечен изпитателен срок. Как ви звучи това?

— Много добре, ваша чест.

Съдията огледа изпитателно лицето на Сакс. Сетне кимна. Натисна бутона на интеркома и нареди: