— Защо? Това е въпросът, който никой не си задава. Какво ще спечели с това?
Пийбоди и Уебли от Държавния останаха безмълвни. Райм продължи:
— Пасажерите на кораба могат да свидетелстват само по един случай на незаконен трафик на хора. Призрака обаче вече се издирва за десетина такива престъпления из целия свят. Също и за убийства. Справка — Интерпол. Няма логика да си дава толкова труд да ги избива само защото са свидетели. — Райм направи драматична неколкосекундна пауза. — Убийството обаче има пълна логика, ако той от самото начало е набелязал пасажерите за жертви.
Слушателите му реагираха по два различни начина. Пийбоди бе объркан и изненадан. Изражението на Уебли от Държавния обаче беше съвършено различно. Той знаеше накъде бие Райм.
— Жертви — продължи криминологът. — Това е ключовата дума. Виждате ли, по време на малката си разходка под водата моята добра Сакс намери едно писмо.
При тези думи Призрака, който досега съзерцаваше Сакс, се обърна към Райм.
— Писмо ли? — обади се Пийбоди.
— В него в общи линии се казва: „ето ти парите и списъка на жертвите…“ Започваме ли да виждаме голямата картина, господа? В писмото не пише „пасажери“ или „емигранти“, или „добитък“, — или вашето не особено учтиво „незаконни“, Пийбоди. Пише черно на бяло „жертви“. Отначало, когато чух за пръв път превода на писмото, не си дадох сметка, че авторът му е използвал точно тази дума. Голямата картина се изяснява, когато видим кои всъщност са жертвите — всичките емигранти са китайски дисиденти или техни близки. Призрака не е само каналджия. Той е и професионален убиец. Бил е нает, за да ги убие.
— Този човек е луд — изсъска Призрака. — Отчаян е. Искам да тръгна веднага.
Райм обаче продължи необезпокоен:
— Призрака е планирал потапянето на „Дракона“. Чакал е само да се приближат достатъчно до брега, за да може да се измъкне заедно с помощника си. Случиха се обаче няколко непредвидени неща — ние открихме кораба и изпратихме Бреговата охрана да го пресрещне, така че се наложило да напусне „Дракона“ по-рано от замисленото; някои от емигрантите успели да се измъкнат. Освен това експлозивът се оказал прекалено мощен и плавателният съд потънал, преди той да успее да вземе парите и оръжието си и да намери помощника си.
— Това е абсурдно! — възкликна Уебли от Държавния. — Пекин не би наел никого да убива дисиденти. Вече не сме през шейсетте.
— Пекин не е замесен — отговори Райм, — както подозирам, че много добре знаете, Уебли. Не, ние открихме кой е изпратил парите и инструкциите на Призрака. Казва се Лин Шуйбян.
Призрака погледна отчаяно към изхода. Райм продължи:
— Изпратих името и адреса му на Фуджоуската полиция и ги информирах, че той е помощник на трафиканта. Те обаче ми отговориха, че сигурно имам грешка. Адресът е на една държавна сграда във Фуджоу. Лин е заместник на губернатора на Фудзян по търговското развитие.
— Какво означава това? — попита Пийбоди.
— Че е корумпиран държавен служител — тросна се Райм. — Не е ли очевидно? Той и хората му получават подкупи за милиони от фирмите по цялото Югозападно крайбрежие на Китай. Вероятно работи в комбина с губернатора, но за това нямаме доказателства. Поне засега.
— Невъзможно! — заяви Уебли. Сам не си вярваше.
— Изобщо не е невъзможно. Сони Ли ми разказа за Фудзян. Провинцията винаги е била по-независима, отколкото му се харесва на централното държавно ръководство. Има най-много връзки със Запада и Тайван. Освен това е по-богата. Там са и най-активните дисиденти. Пекин постоянно заплашва да нахлуе в провинцията, да национализира отново фирмите и да постави свои хора в управлението. Ако това стане, Лин и момчетата му губят източниците си на доходи. И така, как да задоволят Пекин? Като избият най-устатите дисиденти. А какъв по-подходящ начин от наемането на един трафикант? Ако загинат на път за друга страна, грешката е само тяхна, не на управниците.
— И най-вероятно никой няма да разбере за смъртта им — добави Сакс. — Превръщат се просто в поредната група изчезнали. — Тя кимна към Уебли от Държавния и подкани: — Райм?
— О, да. Последното парче от мозайката. Защо Призрака излиза на свобода? — Той се обърна към Уебли: — Вие го изпращате обратно, за да угодите на Лин и хората му във Фудзян. За да не пострадат деловите ни интереси. Югоизточен Китай е районът с най-много американски инвестиции в света.
— Това са глупости — изсъска държавният служител.
Читать дальше