Джефри Дийвър - Каменната маймуна

Призрака нямаше представа на какво се дължи това безпокойство и засилената охрана, но предполагаше, че животът му е застрашен. Е, в това нямаше нищо ново. Той живееше със смъртта от нощта на убийството на родителите си. Стъпки зад тях.

— Господин Кван… господин Кван!

Те спряха. Към тях вървеше слаб китаец с костюм. Мъжете от охраната извадиха пистолетите си и човекът спря, ококори се от страх.

— Това е адвокатът ми — каза Призрака.

— Сигурен ли сте? — усъмни се Пийбоди.

— Как така дали съм сигурен?

Пийбоди кимна на адвоката да се приближи, претърси го въпреки протестите на Призрака и го остави да се отдръпне встрани с клиента си. Трафикантът приближи ухо към устата на юриста.

— Казвай.

— Чан и Ву са освободени, очакват разглеждане на молбите си. Изглежда, че ще получат убежище. Ву са във Флъшинг, Кукнс. Чан са се върнали в Оулс Хед, в същия апартамент.

— А Индао? — прошепна Призрака. Адвокатът се стъписа при тази цинична дума. Трафикантът се поправи:

— Искам да кажа — Сакс.

— О, имам и нейния адрес. И на Линкълн Райм. Искаш ли да ти ги запиша?

— Не, просто ми ги кажи бавно. Ще ги запомня. Само след три повторения Призрака ги запомни.

— Парите ти са преведени по сметката — каза на адвоката.

Нямаше нужда да споменава колко пари и на коя сметка. Адвокатът кимна, хвърли плах поглед на въоръжената охрана и се отдалечи.

Групичката продължи по коридора. Отпред се виждаше изходът, красивите служителки на гишето за проверка на билетите. През прозореца Призрака мерна самолета, с който щеше да започне пътуването си на запад, както Маймуната при поклонението си, в края на което бе намерила просветление и спокойствие.

Билетът стърчеше от джоба на ризата му. В портфейла си имаше десет хиляди юана. Придружаваха го американски държавни служители. Връщаше се у дома, при апартаментите, при жените, при парите си. Беше свободен. Бе…

Рязко движение…

Някой вървеше бързо към него и охранителите го дръпнаха, извадиха оръжията си. Призрака, скован от уплаха, помисли, че е дошъл смъртният му час. Отправи бърза молитва към закрилника си, стрелеца И.

Нападателят обаче спря рязко. Задъхан, Призрака се изсмя:

— Здравей, Индао.

Тя носеше дънки, фланелка и дъждобран, личната й карта висеше на врата й. Стоеше с ръце на кръста, едната — много близо до пистолета на хълбока й. Полицайката не обърна внимание на Призрака. Стрелна с очи нервните млади агенти от ИНС:

— Дано да имате основателна причина да насочвате оръжие към мен. Те понечиха да приберат пистолетите си, но Пийбоди им направи знак да не го правят.

Призрака погледна зад Индао. Там стоеше висок чернокож. Дебелият полицай, който го беше арестувал в Бруклин, също беше тук, както и няколко униформени. Единственият, който привлече вниманието му обаче, бе хубав тъмнокос мъж горе-долу с неговия ръст, привързан с каишки към сложна яркочервена инвалидна количка. Зад него стоеше строен младеж — болногледач или санитар.

Това разбира се, беше Линкълн Райм. Призрака огледа странния мъж — който като по чудо бе открил местоположението на „фуджоуския дракон“ в океана, беше намерил Ву и Чан и бе успял да залови самия Призрак, Което никой друг полицай на света не би могъл да стори.

Харълд Пийбоди изтри лице с ръкава си, прецени положението и даде знак на охраната да се отдръпне. Те прибраха оръжията.

— Какво означава това, Райм?

Инвалидът не му обърна внимание и продължи да изучава внимателно трафиканта. Призрака се почувства неловко. Бързо обаче превъзмогна това усещане. Той имаше гуанси на най-високо ниво. Имаше защита, дори от магията на Линкълн Райм. Той се обърна нахално към инвалида:

— Какъв точно сте вие? Консултант? Частен детектив?

— Аз ли? Аз съм един от съдиите от ада. Призрака се изсмя:

— Значи вие пишете имената в Книгата на живите и мъртвите?

— Да, точно това правя.

— И сте дошли да ме изпратите?

— Не.

— Какво искаш? — обади се предпазливо Пийбоди. Служителят от Държавния департамент подвикна нетърпеливо:

— Всички вие, хайде, освободете пътя.

— Той няма да се качи на този самолет — каза Райм.

— О, напротив, ще се качи!

Надутият бюрократ пристъпи напред и извади билета от джоба на Призрака, след това се запъти към чиновничката на изхода.

— Още една крачка — и ще ви арестувам — предупреди дебелият полицай.

— Мен ли? — попита гневно Уебли.

Пийбоди се изсмя рязко и се обърна към чернокожия агент: