Джефри Дийвър - Каменната маймуна

— Делрей, какъв е този театър?

— По-добре се вслушай в думите на приятеля ми, Харълд. В твой интерес е, повярвай.

— Пет минути — каза Пийбоди. Райм смръщи лице съчувствено:

— О, мисля, че ще ви дадат малко повече.

Трафикантът беше доста по-дребен и набит, отколкото бе очаквал Линкълн Райм. Познаваше това явление още от работата си в полицията. Изграждаше си определен образ за престъпниците, които преследваше, и когато ги видеше за пръв път, оставаше изненадан колко дребни са всъщност.

Призрака стоеше с белезници, заобиколен от служители на закона. Разтревожен, да, но без да губи самообладание, външно спокоен, с отпуснати ръце и рамене. Криминологът веднага разбра как е успял да заблуди Сакс — очите на трафиканта бяха като на лечител, на човек на духа. Те внушаваха спокойствие и подтикваха събеседника да сподели съкровените си тайни. Като го гледаше сега обаче, Райм откриваше в тях единствено самолюбие и безскрупулност. Трафикантът отмести поглед от него и се обърна към Сакс.

— Добре, господине, какво означава това? — попита приятелят на Пийбоди, Уебли от Държавния, както го познаваше вече Райм, с присъщия си надут тон.

— Известно ли ви е какво се случва понякога в нашата работа, господа? — обърна се Райм към двамата мъже. — Имам предвид разследванията на престъпни деяния.

Уебли от Държавния понечи да каже нещо, но Пийбоди му махна да мълчи. Райм и без това нямаше да им позволи да го прекъсват. Никой няма думата, когато Линкълн Райм говори.

— Понякога губим поглед върху голямата картина. Добре, признавам, че на мен ми се случва по-често, отколкото, да кажем, на моята Сакс. Тя търси мотива, причината хората да действат по един или друг начин. Аз обаче не съм такъв човек. Аз изследвам всяка улика и опитвам да я наместя в мозайката. — Райм погледна Призрака и се усмихна. — Като да поставяш пуловете върху дъската за вейчи.

Трафикантът, почернил живота на толкова много хора, не каза нищо, не даде израз на каквато и да било емоция. Служителката от билетния контрол обяви начало на качването за полета на „Нортуест Еърлайнс“ за Лос Анджелис.

Райм кимна към Призрака:

— Аз разтълкувах уликите безупречно. В края на краищата, ето го престъпника, заловен. И разполагаме с достатъчно доказателства, за да поискаме смъртна присъда. Какво обаче става? Той излиза на свобода.

— Не излиза на свобода — възрази Пийбоди. — Ще бъде изправен на съд в Китай.

— Излиза извън юрисдикцията на правозащитните органи, в чийто район извърши ред тежки престъпления през последните няколко дни — поправи го остро Райм. — Да не спорим по този въпрос.

На Уебли от Държавния му дойде до гуша:

— Давайте по същество, или го качвам на самолета. Райм продължи да не му обръща внимание. Имаше сценарий и не възнамеряваше да се отклонява от него.

— Голямата картина… голямата картина… Да знаете колко лошо се почувствах. Ето, намирам „Фуджоуския дракон“ и изпращам Бреговата охрана да го залови, но какво става — той го потапя. Десетки невинни се издавят!

Пийбоди поклати глава:

— Разбира се, че ще се почувстваш зле. Всички се чувстваме зле, но..

Райм продължи по сценария:

— Голямата картина… Да помислим за нея. Да се пренесем назад във времето — преди два дни, малко преди зазоряване, на борда на „Фуджоуския дракон“. Представете си. че сте Призрака, един човек, издирван от органите на реда — издирван за тежки престъпления, — и Бреговата охрана ще пресрещне кораба ви само след половин час. Какво бихте сторили?

Служителката продължаваше да приема пътниците за полета.

Пийбоди въздъхна. Уебли от Държавния промърмори нещо — Райм знаеше, че не е комплимент за него. Призрака се размърда, но не каза нищо.

След като никой не взе думата, Райм продължи:

— Аз, на негово място, бих взел парите си, бих изпратил „Дракона“ в открито море и бих избягал на брега с някоя от лодките. Бреговата охрана, полицията и ИНС щяха да са толкова заети с екипажа и емигрантите, че докато се усетят, че ме няма, щях да съм вече на половината път за Ню Йорк. Какво обаче е направил Призрака?

— Заключил емигрантите в трюма — заговори Сакс като по даден сигнал, — потопил кораба, след това започнал да избива оцелелите. При това с риск да го заловят или застрелят.

— И тъй като не успял да избие всички на брега — поде Райм, — ги последва в града и опита да ги убие тук. Защо, за Бога, ще прави такова нещо?

— Е, те са свидетели — предположи Пийбоди. — Трябвало е да ги премахне.