Джефри Дийвър - Каменната маймуна

— С Питър сме добри приятели — вметна Том. — Обещах му приоритетна информация за потъването на „Фуджоуския дракон“ и възможните последствия от него във Вашингтон. Случаят много го заинтригува.

— Питър е добър журналист — отбеляза Райм, сетне добави гордо: — Щяха да го номинират за „Пулицър“.

Уебли от Държавния и Пийбоди се спогледаха. След това се оттеглиха в единия край на празната чакалня и всеки извади мобилния си телефон.

— Господин Кван вече трябва да се качва — каза служителката от билетния контрол.

Накрая двамата федерални служители затвориха телефоните и след секунда Райм получи желания отговор. Уебли от Държавния се извъртя, без да каже дума, и тръгна намусен към главното фоайе.

— Чакай! — изкрещя Призрака. — Имаше сделка! Имахме сделка!

федералният служител продължи, без да се обръща, накъса писмото на Райм на парченца и без да спира, го хвърли в едно кошче.

Делрей каза на служителката на изхода да затваря вратата. Господин Кван щял да вземе друг полет.

Призрака се втренчи яростно в Райм, раменете му увиснаха — ясен знак, че се признава за победен. След миг обаче отчаянието му явно се уравновеси от надеждата за бъдещи победи; ян бе уравновесен от прилив на ин, както би казал Сони Ли. Трафикантът се обърна към Сакс и с вледеняваща усмивка изрече:

— Аз съм търпелив, Индао. Сигурен съм, че отново ще се срещнем. Найсин… Всяко нещо с времето си, всяко нещо с времето си.

Амелия Сакс го погледна в очите.

— За мен този момент няма да дойде скоро — каза бавно. Очите й, реши Райм, бяха несравнимо по-ледени от неговите.

Един униформен полицай пое арестанта.

— Кълна се, нямах представа за какво става дума — заоправдава се Харълд Пийбоди. — Съобщиха ми, че…

Райм обаче се замисли за Сони Ли и престана да чува думите на агента. Мълчаливо помръдна пръста си и обърна количката с гръб към бюрократа.

Амелия Сакс уреди подробностите между отделните правозащитни организации по отношение на Кван Ан, Гуй, Призрака. Тя протегна ръка към смутения Пийбоди и каза:

— Бихте ли ми дали ключа от белезниците? Ако си ги искате обратно, след като го картотекираме, ще ги оставя в ареста.

Няколко дни по-късно срещу Призрака бе заведено дело. Освобождаване под гаранция не бе допуснато.

„Чаршафът“ с престъпленията му беше голям: убийства, незаконен трафик на хора, опит за убийство, незаконно притежание на оръжие, пране на пари.

Делрей и началниците му от Министерството на правосъдието използваха влиянието си в Главната прокуратура и в замяна на показания срещу Призрака на Сен Дзидзън, капитан на потъналия „фуджоуски дракон“, му бе гарантирана защита от съдебно преследване за нелегален трафик на хора. След като свидетелства, той щеше да бъде депортиран в Китай.

Сега Райм и Сакс бяха сами в спалнята на инвалида и полицайката се оглеждаше в голямото огледало.

— Чудесно изглеждаш — направи й комплимент Райм. Тя трябваше да се яви в съда след час. Показанията й бяха важни и сега мислеше само за представянето си в съдебната зала.

— Не знам. Амелия Сакс, която се беше отказала от професията на манекен, без да се двоуми, наричаше себе си „момиче на дънките и анцузите“. В момента носеше елегантен син костюм, бяла блуза и — мили Боже! — Райм сега забелязваше — извънредно нестабилни тъмносини „Джоан и Дейвидс“ с токчета, които увеличаваха ръста й над метър и осемдесет. Червената й коса бе събрана в безупречна прическа.

Въпреки всичко тя си оставаше Сакс — сребърните й обеци бяха с формата на малки куршуми.

Телефонът иззвъня и Райм заповяда:

— Команда, вдигни телефона. Щрак.

— Линкълн? — прозвуча женски глас от високоговорителчето.

— Доктор Уивър.

Беше специалистката по неврохирургия, която трябваше да извърши операцията на гръбначния му стълб.

Сакс се заслуша в разговора и седна на ръба на леглото.

— Получих съобщението ти — каза лекарката. — Асистентът ми ми предаде, че било спешно. Наред ли е всичко?

— Да — отвърна Райм.

— Спазваш ли режима, който ти предписах? Без алкохол, достатъчно сън? — Тя добави шеговито: — Не, ти кажи, Том. Там ли си?

— Той е в другата стая — отвърна със смях Райм. — Няма кой да ме изпорти.

Освен Сакс, разбира се, но тя му беше съучастник.

— Бих искала да дойдеш утре в кабинета за последен преглед преди операцията. Мислех си…

— Докторе?

— Да?

Райм погледна Сакс в очите.

— Реших да не се подлагам на операцията.