Джефри Дийвър - Милост

Ако обаче полицията заловеше Хрубек, Адлър щеше да откаже да изплати десетте хиляди долара на Хек.

Затова, изпълнен с чувство за вина, той натисна педала за газта и продължи след целта си под прикритието на нощта — също както (помисли си с горчива насмешка) самия Майкъл Хрубек.

Той бе на трийсет и пет километра от Риджтън, когато му хрумна, че трябва да намери автомобил.

С кола щеше да е много по-готино отколкото с колело, много по-модерно. Хрубек бе овладял напълно въртенето на педалите и сега този начин на придвижване започваше да го дразни. Велосипедът подскачаше встрани, когато минеше през камък, а имаше и нанагорнища, които го принуждаваха да пъпли по-бавно и от пешеходец. Когато минеше през дупка, тежките капани в раницата му го удряха болезнено в бъбреците. Хрубек не чувстваше толкова досада от колелото, колкото копнеж да се вози на кола. Вярваше, че е достатъчно уверен в себе си, за да шофира. Беше излъгал санитарите и ченгетата и бе заблудил всички шибаняци конспиратори, които го преследваха.

А сега искаше кола.

Спомняше си как бе напълнил резервоара на доктор Ан, когато тя караше него и други пациенти до книжарницата на търговския център близо до психиатричната болница в Тревър Хил. Той знаеше наизуст (и от време на време рецитираше) статистиката за загиналите при пътнотранспортни произшествия по американските шосета, затова отначало бе отказал, но в крайна сметка се съгласи да отиде. Психиатърката го помоли да седне на предната седалка. Когато спряха на бензиностанцията, тя помоли:

— Майкъл, би ли ми помогнал в зареждането?

— Неее.

— Моля те.

— За нищо на света. Не е безопасно, не е модерно.

— Хайде да го направим заедно.

— Кой знае какво ще излезе от този маркуч.

— Хайде, Майкъл. Слизай.

— Не.

Той обаче го направи — отвъртя капачката на резервоара, включи колонката, натисна лостчето на маркуча. Доктор Ан му благодари за помощта и той, грейнал от гордост, се качи отново до нея и закопча колана си, без тя да му напомня. При следващото излизане тя му разреши да покара сивия й мерцедес из паркинга на болницата, предизвиквайки завистта на останалите пациенти и снизходителните усмивки на няколко лекари и сестри.

Да, реши сега той, стига толкова с това колело.

Той стигна подножието на дълго възвишение и спря при една тъмна бензиностанция с изцапани с кал и машинно масло прозорци. Интересът му бе привлечен от един стар жълтозелен датсън, спрян до бензиновата колонка. Хрубек слезе от велосипеда. Вратата на колата бе отключена. Той седна пред кормилото и подуши миризмата на масло и мухъл. Започна със сухи тренировки по шофиране.

Отначало беше много напрегнат, но после постепенно си спомни основните неща и се отпусна. Завъртя кормилото. Превключи на четвърта скорост. Упражни се да натиска газта и спирачката.

Погледна към таблото и видя ключа в стартера. Завъртя го. Нищо. Слезе. Предположи, че или акумулаторът е развален, или няма бензин. Отвори предния капак и установи, че колата всъщност се нуждае от двигател. Някой шибаняк го беше задигнал. Той тресна капака.

В наши дни не можеш да се довериш на никого.

Хрубек се приближи до входа на магазина и погледна вътре. Имаше автомат за безалкохолни, автомат за закуски, кутии с понички и пасти, „Туинкис“. Той обичаше „Туинкис“. Произнесе на глас израза, който бе научил от една телевизионна реклама:

— Страхотен снак.

Без да спира да повтаря тези думи, той заобиколи зад магазина.

— Бъди умен — прошепна. — Използвай задния вход. Надяваше се да намери вътре някакъв двигател. Зачуди се дали ще се справи сам с монтирането му в зелената кола. Моторът вероятно просто се включваше в някакъв контакт. (Хрубек знаеше всичко за контактите; тъй като електроуредите в родната му къща имаха вградени подслушвателни устройства и камери, Майкъл имаше навика да ги изключва всяка сутрин. Видеото у тях постоянно показваше 12.00. )

Той се приближи до задния вход на бензиностанцията и счупи с ритник стъклото на вратата. Сетне бръкна и дръпна резето. Влезе и затършува. Не откри никакви готови за монтиране двигатели и това го разочарова ужасно, въпреки че поничките от рафта до вратата значително облекчиха страданието му. Той изяде на място цял пакет, сетне прибра друг в раницата си.

Вкус, който превъзхожда всички останали 4 4 Рекламен лозунг на „Пепси“ от средата на шейсетте. The Taste that Beats the Others Cold. — Б.пр. обещаваше един скъсан и избелял постер, залепен до стария автомат за пепси в предната част на магазина. Той отвори лесно вратата и извади две бутилки безалкохолно. Отдавна не беше пипал стъклен съд за течности — в психиатричните болници сервираха напитките в пластмасови чашки или изобщо не предлагаха. Той отвори капачката със зъби, седна на земята и вдигна бутилката.