Джефри Дийвър - Милост

След пет минути паркингът навън се освети в сребристо, сетне в бяло. Това привлече вниманието на Хрубек. Той се изправи и се приближи до мръсното стъкло, за да установи източника на светлината. На паркинга спря блестящ син джип. Вратата се отвори и шофьорката слезе. Беше красива руса жена. Тя залепи някаква обява за благотворителна църковна разпродажба за следващата вечер върху телеграфния стълб до помпата за гуми.

— Ще има ли разпродажба на лакомства вк-усни ? — прошепна Хрубек. — Ще гали ли попът твоите срамни устни?

Той се взря в джипа. На предната седалка седеше едно момиче, вероятно дъщеря на жената. Той продължи да говори, вече към момичето:

— О, много си красива. Обичаш ли ма-тема-тика ? Искаш ли някой да ти го на-тика? Знаеш ли, че деветдесет и девет процента от шизофрениците имат големи членове? Когато Исус бил предаден, всички членове на компанията му вдигнали врява. Също като предателката Ева. Кажи, попът ще ти натика ли своята малка змия?

Жената се върна при джипа. „О, красива е!“, помисли си Хрубек и се зачуди коя харесва повече, майката или дъщерята. Джипът отново излезе на шосето и след малко зави по някакъв страничен път на стотина метра на запад. Изгуби се от поглед. Хрубек остана дълго при прозореца, сетне издиша в студеното стъкло отпред. В средата на голямото петно кондензирана влага нарисува ябълка с листа и дръжка и с дупка от червей в средата.

Вече метър и половина високата им „китайска“ стена се освети от нова мълния.

Уморени, жените прекъснаха работата си и се изправиха в очакване на гръмотевицата, но тя така и не се чу.

— Трябва да я полеем с бутилка шампанско — предложи Порша.

Облегна се тежко на лопатата.

— Може да не издържи.

— Дано да е здрава.

Водата в отводнителния канал, идващ от езерото, вече бе десетина сантиметра дълбока.

— Да приключваме с облепянето на оранжерията и да се махаме оттук.

Прибраха инструментите и Лиз покри купчината пясък с голям брезент. Тя все още се чувстваше обидена от отказа на Порша, но въпреки това, докато двете се връщаха към къщата като миньори след тежък работен ден, изпита желание да прегърне по-малката си сестра. Нещо я възпря. Можеше да си представи този жест, но не вярваше, че ще постигне желания ефект. Спомняше си ритуалните допирания на бузи с роднини, ръкостисканията, фалшивите прегръдки.

С това се ограничаваха интимностите в рода Л’Оберже.

Лиз чу изтракване недалеч от тях. Вятърът беше бутнал два алуминиеви стола при гаража. Тя каза на сестра си, че ще отиде да ги прибере, и тръгна надолу. Порша се насочи към къщата.

Лиз спря пред гаража, почувства внезапен полъх. Повърхността на езерото се набразди и брезентът, с който бе покрила пясъка, изплющя като изстрел. Сетне всичко се успокои. Този полъх на вятъра беше като студени тръпки, преминаващи през нечие тяло.

В последвалата тишина тя чу бръмчене на кола.

Гумите заскърцаха по блестящите бели камъчета, с които двамата с Оуен бяха покрили алеята в убийствена жега през лятото. Тогава тя настоя да завършат работата след мръкване. Лиз Ачисън знаеше, че посетителят тази нощ кара върху парченца първокачествен мрамор от някаква кариера в Ню Ингланд. Кой знае защо обаче, си представи, че гумите минават по натрошени кости, и това се запечата в съзнанието й.

Колата се приближи бързо към боровете, между които минаваше криволичещата алея. Излезе на разширението за паркиране, спря за малко, сетне продължи към нея. Заслепена от фаровете, Лиз не успя да различи каква е колата. Накрая автомобилът спря на десетина метра от нея.

Лиз остана права, със скръстени ръце, разкрачена, застинала като момиче, което се преструва на статуя. Накрая, преди смущението й да прерасне в страх, тя прочисти гърло и тръгна напред в пронизващите мрака лъчи на фаровете.

— Още ли не са го хванали?

Лиз махна към задната врата и Ричард Колер влезе пред нея в кухнята.

— Не, страхувам се, че не са.

Той спря при плота и остави малката си раница върху дъската за рязане. Изглеждаше доста загрижен за съдържанието й. Слабото му лице бе обезпокоително бледо.

— Лиз, една кола…

Порша влезе в кухнята, спря и огледа новодошлия. Лиз ги представи един на друг.

— Порша ли? — попита Колер. — Това име не се среща много често напоследък.

Тя вдигна рамене; никоя от сестрите не спомена и дума за бремето да си дъщеря на вманиачен търговец на скъпи вина.