Джефри Дийвър - Милост

Може би бе чул кучетата и се преструваше на ранен, може би подготвяше някаква клопка на преследвачите си.

Хлапето се появи от другата страна на полянката, точно срещу Хек и Фенъл; движеше се приклекнал, Фенъл вдигна три пръста. Младият полицай отговори със същото, Фенъл махна предпазителя на пистолета и вдигна ръка над главата си. Един пръст. Два… Три… Тримата мъже изскочиха насред поляната — три пистолета, готови за стрелба, три ослепителни халогенни лъча, насочени към огромното тяло на преследвания.

— Стой!

— Не мърдай!

„О, Дево Марийо! — помисли си Трентън Хек с разтреперани колене. — Какво става тук?“

Безумецът, проснат на земята пред тримата блюстители на реда, се разкрещя като подплашена гарга. Изведнъж се разцепи на две, едната му половина скочи във въздуха, бяла като смъртта.

„Какво става тук?“

Хек насочи фенера си към онази половина от безумеца, която остана на земята… и сега отчаяно търсеше нещо, с което да покрие пищните си гърди.

— Мамка ви, копелета! — закрещя пискливо горната половина на преследвания. — Какво, по дяволите, си въобразявате?

Хлапето пръв се закикоти, Фенъл също избухна в смях и ако не усещаше как наградата му се изплъзва, Хек също щеше да се присъедини към тях. Хилавият мъж, който отчаяно търсеше гащите си, дългият презерватив, полюляващ се от бързо спадналия му член… Е, това бе най-смешното нещо, което Хек виждаше от години.

— Не ме убивайте — пропищя жената.

— Мамка ви — повтори хилавият мъж.

Хек си възвърна доброто настроение и си затананика „Надсвирване с банджо“ от „Избавление“.

Фенъл заговори със строг глас:

— Искам него. Той е поквареният.

— Хайдееее, гуци, гуци, гуци! — подвикна Хек.

Жената отново запищя.

— О, мамка му…

Младият мъж трескаво почна да обува панталоните си.

— Без паника — успокои ги Фенъл и насочи фенера към значката си. — Щатска полиция.

— Никак не е смешно. Не ми пука какви сте. Тя искаше да го направим. Хвана ме на онова капанче на пътя. Идеята беше нейна.

Жената ставаше все по-спокойна, колкото повече дрехи обличаше.

— Моя ли била идеята? Благодаря, че ме представи за толкова евтина.

— Не съм искал…

— Това си е ваша работа — прекъсна ги Фенъл. — Нашата е, че през последните шестнайсет километра сте возили стопаджия, който е обявен за издирване.

Хек също си даде сметка, че сигурно точно така е станало, и се ядоса, че не се е досетил по-рано. Хрубек се беше возил на стъпенката отзад на камиона или върху ремаркето. Ето защо миризмата бе останала толкова слаба и не излизаше извън шосето.

— Господи, онзи пич от паркинга на Уотъртаун ли? Едрият? О, всемогъщи Боже!

— Ти ли си онзи шофьор? — изненада се Хек. — Този, когото е питал за Бостън?

— Мамка му, може още да е в ремаркето! Хлапето обаче вече беше проверил.

— Няма го. И е заключено с катинар. Сигурно е избягал през полето, след като сте спрели.

— О, Господи! — прошепна със страхопочитание шофьорът. — Той е убиец, нали? О, Господи, Господи…

Жената пак заплака:

— Това е за последен път, кълна се. Никога повече няма да го правя.

Фенъл попита от колко време са тук.

— От петнайсет минути, предполагам.

— Да сте чули нещо между любовните си стенания?

— Нищо, нищичко — отвърна с готовност шофьорът.

— И аз не съм чула нищо — добави жената, подсмърчайки, — а и вашето… вашето поведение никак не ми харесва.

— Ммм — измуча в отговор Фенъл, сетне се обърна към мъжа, който вече закопчаваше ризата си: — Сега ви съветвам да се качите на камиона си, да откарате дамата у дома и да си хващате пътя.

— Да я карам у дома ли? Забрави.

— Задник! — тросна се тя. — Ще ме закараш.

— Мисля, че се налага да го направиш, синко — посъветва го Хек.

— Добре де. Ако не живее много далеч. Карам авточасти за Бангор и…

— Задник.

Фенъл беше проверил храстите около полуремаркето.

— Нито следа от него — извика.

— Е, при шума, който вдигаха тия двамата, и аз щях да избягам — подсмихна се Хек. — Хайде да тръгваме. Не може да се е отдалечил на повече от километър. Сигурно…

— Ъ, Трентън, мисля, че имаме проблем — прекъсна го Хлапето.

Хек вдигна поглед — младият полицай сочеше малка табела, която при идването си бяха подминали, без да я забележат. Беше със задната страна към Хек и Фенъл. Те я заобиколиха, за да я прочетат:

Хек погледна красиво изписаните зелени букви и се почуди на кого му е хрумнало да хаби такъв изящен надпис за този прашен черен път в страната на луди, тираджии женкари и разгонени келнерки. Той въздъхна и погледна Фенъл.