Любен Дилов - Демонът на Максуел

Астра с удоволствие би им подвикнала: „Вижте ги, не им е до вашите глупости!“, но всичките тези лица отново я обезпокоиха с неприкритата си безнадеждност или ярост, както я нарече Кардинала. Онези, които не трябваше задължително да участвуват в такива съвещания, бяха демонстрирали своето равнодушие към замисленото празнично събитие, оставяйки празно своето квадратче. И когато Астра изрече: „Започвайте!“, усети в себе си блудкавото нетърпение да се свърши по-бързо една досадна работа, изтръгнала ги от привичния ред на делника.

— Защо сме тука? — подхвана неочаквано патетично Захариас, сякаш тия суперучени не знаеха за какво точно са дошли на трилиони километри от Слънцето. — Защо наистина сме тука? Носим се сред един странен квантов свят, който е невъзприемаем за здравия разум и уж си го знаем, а от доста време този така наречен здрав разум отново се е възцарил на борда и ни парализира. Как тогава ще намерим действителното си място тука? Време е да направим нещо щуро…

— Това, дето сте го замислили, не е ли достатъчно щуро? — прекъсна го от своето квадратче Франк Делеман, завеждащият сектора по физика на вакуума. Насмешката му бе обагрена и от калносивия цвят на обидата. — Сейчи, давай проекта, нямаме време за учебникарски предисловия!

— Ето го гласа на здравия разум! — засмя се Захариас с непоклатимото си добродушие. — Делеман, моля те, изтърпи предисловието ми, ще го направя още по-елементарно! Още най-първите компютри доказаха, че не можеш да приемаш информация, нито да я унищожаваш в паметта им, без да произвеждаш в околната среда хаос — видимо нарочно употреби той ненаучния термин за ентропията. — Разумното същество, все едно човек или компютър, не може да намалява ентропията в една термодинамична система. Тогава какво сме правили досега, задръствайки компютрите си със знания? Експедицията ни страда от информационно замърсяване, а ние се давим в боклука…

— И изходът е нещо щуро — добави още по-язвително Делеман.

Астра по своему бе се съгласила със Захариас. Тази всеобща ярост не сплотяваше хората, пръскаше духовете им в различни посоки и макар да нямаше видим хаос на борда, тя го усещаше сякаш и с кожата си. Жълтата точка на навигаторския екран уверено чертаеше курса на кораба, но и това слънчево спокойствие сега й се стори измамно.

— Ъхъ! — реагира Захариас с изчакваща усмивка, за да не загуби драматичното си вдъхновение. — Колеги, нали допускаме два вида процеси? Необратимите, при които ентропията на Вселената нараства, и ги нарекохме така, защото, ако мислено ги пуснем в обратна посока, ще се наруши вторият закон на термодинамиката. А то, както отдавна сме го решили, не е възможно. Другите процеси нарекохме обратими. Изчислихме дори, че можем в някоя система да намалим ентропията, но ентропията във външната по отношение на нея система ще се увеличи едновременно със същата или…

Отново го прекъснаха. Беловласата глава на Елия Бартолди бе се размърдала сърдито в своето квадратче:

— Какви са тия лекции за студенти по хладилна техника?

Беше най-старият човек на борда и попадна в експедицията по най-абсурдния начин. В годините, когато я комплектуваха, старите хора сред бялото население на Земята все по-организирано протестираха, че преждевременно ги лишавали от активност и власт. В сравнение с другите раси бялото население действително бе с най-нисък процент на възрастовото съотношение, а сред младежта му се ширеше обезпокоителна апатия, която някои социолози тълкуваха и като генетическо изчерпване. Старите поколения, които още помнеха младостта си, настояваха за нещо като геронтокрация, за „цялата власт в ръцете на старите“, за да спасели бялата раса от упадъка й. Парадоксално наистина, но нали човечеството все парадокси бе произвеждало.

А старците прибягнаха дори към нещо, забравено от векове, за да провокират своите малокръвни потомци. Отвлякоха петима от главните организатори на експедицията и заявиха, че ще ги убият, ако в нея не бъде включен и астрофизикът Елиа Бартолди. Организацията, поела отговорността за терористичния акт, бе се подписала с комичното име „Неръждясалият меч“ и отначало предизвика само смях и недоверие. Истински разстроен изглеждаше само Бартолди, когато заяви от холовизорния екран, че не е и чувал за такава организация и не желаел да отлита с експедицията, защото възрастта му не ще позволи да й бъде полезен. „Мечът“ обаче веднага даде за публикуване съобщение, че настоява Бартолди да бъде негов представител по съображения, които щели да му кажат, щом включването му бъде уредено. И повторно се закани да отреже главите на петимата.