Любен Дилов - Демонът на Максуел

Коридорът в жилищния сектор беше тъмен, ветровит и студен. Въздухообменната инсталация създаваше тук илюзията, че излезеш ли от дома си, попадаш в независещи от човека условия, където властвува природата с нейния суров аскетизъм. Така бяха го решили космопсихолозите, смятайки го за полезен противовес на целия уютен разкош, който земята изсипваше за компенсация в тясното пространство на космическите кораби за далечни експедиции. Напуснеш ли жилището си, веднага те подемаше безмилостният и мрачен вятър, за да те хвърли поради намалената изкуствена гравитация, ако не внимаваш, върху някоя тръба или имитирана скала. Тогава дори нишите, в които се криеха отделните жилища, ти се виждаха спасителни островчета на човешка топлина и близост.

Астра, в почивка от астропилотското дежурство, бе излязла само по тънката си домашна роба и студът така скова тялото й, че тя не веднага осъзна плясването отзад като удар от човешка ръка. Спря се, да не влиза в лекарския кабинет превъзбудена, и тогава чак долови движението зад себе си. Мъжът в близката ниша възкликна неприятно изненадан:

— Астра? Извинявай! Бях досега на светло и очите ми…

— Защо ме удари?

Гърлото на астробиолога изпусна подобие на смях, който се закълби пред очите й в размазани, тъмнозелени облачета с пикантен мирис.

— Мярна ми се едно женско дупе и го плеснах. Не знам как стана!

Астра разпери антените на телепатичния си апарат към мъжа, притежаващ един от най-могъщите умове на кораба, но не улови друго освен засрамено объркване. Рече снизходително:

— То не ми е дадено да го пляскате.

— Прощавай, ама след осем години в космоса човек забравя кое за какво служи!

— Ще дойда по някое време да ти го обясня.

— Заповядай, в лабораторията съм. Може дотогава и сам да съм разбрал защо те плеснах.

Тонът на гласа му й подсказа, че бе изрекла твърде двусмислена закана, но нелепото произшествие вече й изглеждаше необикновено плашещо тъкмо защото бе го предизвикал човек, от когото най-малко можеше да се очаква. И тя влетя във вратата с големия червен кръст, сякаш бягаше от смъртна опасност.

Амиран стоеше насред обширния си кабинет, задръстен от диагностични и лечебни апарати, като бяло-мраморна статуя на древен бог на изцелението. Мургавото му грузинско лице и лъскавочерната коса остро се открояваха над стерилно белия работен комбинезон. Посрещна я с меката снизходителност на човек, убеден, че каквото и да се е случило, то ще да е дреболия или самовнушение.

Астра задъхано му разказа случилото се в коридора, но лекарят се засмя с дразнещо безгрижие.

— Да му се ненадяваш!

— Не ти ли се вижда симптоматично? — настоя на твърдението си астропилотката, макар могъщото излъчване на лекаря, срещу което и тя не успяваше да се бори, да бе вече го омаловажило.

— Нали е единственият мъж на борда без жена, простено му е.

— Ти също си без жена?

— Вярно бе! — повторно се засмя лекарят, но радарът в нея попи неочакваната горчилка на смеха му. — Забравих. Дори че съм мъж, забравих! Искаш ли и аз да те плесна! — Предусети превръщането на тревогата й в гняв, побърза да я прихване с лявата ръка през кръста. Възкликна: — Я колко си премръзнала! Нищо не ми казвай, преди да си се успокоила! Отпусни се!

Десницата му заописва кръгообразни движения над темето й. Познатата й топлина на лекарската длан се разля върху мозъка й, разреди възбудата му, но не успя да подреди обърканите потоци на мозъчните токове. Астра промълви кротко, преди сеансът да бе завършил, и съвсем не това, което искаше да каже:

— Гия не е добре, а не мога да разбера какво му е.

Мъжът й се казваше Георг, но лекарят още в Лунния град бе прикачил на повечето участници в експедицията грузински имена и съкращения. Амиран пусна кръста й, тръсна другата си ръка, сякаш да свали от нея някаква нечистотия.

— Не се безпокой, при аутопсията всичко ще се изясни.

Лишена внезапно от опората на ръката му, Астра залитна:

— Медицинският ти хумор е отвратителен!

Лекарят бе отишъл до вградения в стената автомат, подложи чаша под чучура му.

— Изпроси си го. Не си ми дошла заради Гия.

Астра не успя да се разбунтува, спомнила си, че той разполагаше с не по-слаби телепатични способности от нея, запита по-скоро боязливо: