Любен Дилов - Да избереш себе си

Мозъкът Дан носеше в себе си усета за хармония и го откри веднага в устройството на странния астероид. При това астероидът не се мяташе „презглава“, като повечето свои събратя, а съвсем бавно се въртеше около надлъжната си ос, сякаш в по-късата му предна част имаше живи същества или го управляваше жироскоп. Не, не беше кораб, астероид си беше и Дан се реши да напусне космолета, да попълзи със своите уреди и сетива по него. Приближи го с още петдесетина метра, няколко пъти изстреля абордажна котва, за да се привърже към странното космическо тяло, но напразно. Слоят хондрид покриваше особено твърда материя, беше тънък, ронеше се. Тогава Дан закачи котвата на единия си крайник и надяна за пръв път раничен двигател.

Двайсеткилометровото тяло прие невъзмутимо триметровата акула-чук. Навярно не я и усети, когато тя запълзя по него в търсене къде да забие абордажната котва. Астероидът все пак беше обстрелван от малки метеорити, та тук и там под изронения хондрид имаше достатъчно устойчиви ръбести ямки, за да задържат клиновете на една котва. С по-едър свой събрат обаче не бе се срещал. В посоката, от която бе се появил, на милиони километри нищо не отблъскваше радарните вълни.

След като закрепи яко котвата, Дан пусна на минимален импулс раничния двигател и като забавяше полета си с два от своите двигателни крайници, тръгна да обхожда двайсеткилометровия камък, търсейки по него отвор или място, където сондата по-лесно, а и по-безопасно да откърти за изследване парче от материята под хондрида. Явно тя не беше нито от чисто желязо, нито никелово-желязна, както множеството астероиди в пояса между Марс и Юпитер.

Дан измери средната му плътност, за да отгатне по нея вътрешния му състав, откри доста иридий и с всяко ново изследване астероидът все повече се отдалечаваше от познатата картина на астероидите. И на грамаден метеорит не приличаше, а най-малкото пък на комета. Някаква слаба радиация идеше не от плътните му слоеве, а някъде извътре, където имаше кухини с неустановимо съдържание. Локализира ги на две места: в предната, по-малка част и в тумбестата задна част. Но не посмя да проникне в тях с радиосондите, боейки се да не разруши нещо там. Иначе извърши всички предписани за такива случаи изследвания, засне го квадрант по квадрант, отбеляза местоположението на кухините в него и заедно с инфрачервените снимки изпрати всичко на Земята. След което се залепи като гущер точно над предната кухина и се остави астероидът да го носи по неведомия си път. Както бе и предположил, той минаваше точно между Плутон и неговата луна-двойник, но не се оставяше да бъде привлечен нито от едната, нито от другата. Изглежда началният му импулс на движение бе достатъчно силен или пък в него имаше скрит двигател, който го държеше в трасето. Но ако идеше от някоя от планетите около Девица-70, сигурно са му потрябвали поне три века да дойде дотук. И още толкова — за да обиколи слънчевата система по външната й граница, та да се върне пак при своята търпелива майчица. Нито какъвто и да е начален импулс, нито непознат двигател можеха да издържат на такъв път без отклонения от гравитациите на срещаните звезди и планети.

Отговорът от Земята го застигна, когато отново бе използвал отредения му за почивка с електросън час, и тъкмо когато фантомната болка бе го размазала върху коравата повърхност на астероида.

— Дан — караха му се, доколкото радиовълните позволяваха да му се карат от такова разстояние. — Ти си пратен да изследваш Плутон, не някакви астероиди. Нагледали сме се на всякакви. Пусни го да си върви, а ти най-после се заеми с Плутон! Следващото ти обаждане ще чакаме оттам!

Предаването му попречи да чуе внезапния „шепот“ на кухината под него, замлъкнал така неочаквано, както бе се и появил. Заповедното нареждане от Земята сякаш прокънтя под безкрайния свод, където и Млечният път с милиардите звезди в него не представляваше повече от едно петно като Магелановия облак или Андромеда. Мозъкът Дан се усети пронизващо обиден, че някаква си невзрачна планетка се осмеляваше да го командва, него, господаря на космическите глъбини, притежаващ способности, каквито никой жител на Земята не бе притежавал. Ще вземе да им прати астероида да взриви тая оглупяла в самонадеяността си Земя! Достатъчно бе да закрепи в долния му край няколко ракети, които да коригират и ускорят движението му в посока към Земята! Как ли щеше да я изплаши! Дори да я улучеше, полезно щеше да е за еволюцията! Както измирането на гигантските гущери. А на Луната и на Марс и по извънземните станции щяха да останат достатъчно хора, които да народят по-разумно човечество. Да, един двайсеткилометров астероид можеше да свърши добра работа!