Маги Дейвис - Кристално сърце

Уолтър се смайваше отново и отново от приликата на момчето с Нийл Фицджулиън. Всички рицари се мъчеха да гадаят какво ли значи това. Зидари и други занаятчии от Рексам не се забавиха да се явят, научили, че ще им плащат със сребърници. Сега работеха денонощно за възстановяването на крепостта.

Уолтър върна на Том дървения му меч и той го пое неохотно. Личеше, че няма никакво желание да подновява двубоя.

— Понеже твоят партньор ме излъга, ще му се наложи сега да се брани без оръжие — заяви Уолтър на чирачето.

Том погледна нерешително Магнус и облиза притеснено пресъхналите си устни.

— Искате да кажете, че ми позволявате да се бия с него, въпреки че той няма меч?

— Добре си разбрал, момчето ми — потвърди Уолтър.

Двете деца се гледаха нерешително, докато Уолтър се върна към преобърнатата бъчва в двора на конюшнята и седна на нея, за да ги гледа как се бият.

Слънцето препичаше, миришеше силно на конски тор. По пътя към крепостта се приближиха няколко каруци, влязоха през голямата порта, а във вътрешния двор плувналите в пот слуги на новата господарка почнаха да ги разтоварват, за да се върнат после в града да докарат и последните неща от къщата на вдовицата. До възстановената наскоро кухня стояха натъпкани до горе чували с жито, в тревата усилено кълвяха кокошки, без да подозират, че ще се озоват още днес в тенджерите.

Уолтър се облегна и се загледа в момчетата, които вече се дебнеха голи до кръста. Том нападна пръв и Магнус извика високо, защото беше улучен в ръцете и раменете. Намерението да предизвика по този начин съчувствието на своя учител пропадна. Уолтър видя с крайчеца на окото, че господарката се приближава през двора към тях. Знаеше колко се страхува тя за своя син.

В същия миг Магнус успя, въпреки кървящата раничка на челото, да изтръгне меча от ръцете на Том и да се нахвърли с пламнало лице върху чирачето.

— Мизерен плъх! — изкрещя му той гневно. — За малко да ме удариш, а? Ама почакай…

Дървеният меч улучи Том в ребрата.

— Вие няма ли да спрете… и то веднага! — възкликна Емелин, дотичала с развени поли. — Богородичке, кой ви разреше да ги насъсквате един срещу друг? Не виждате ли, че Магнус вече кърви?

Тя носеше бяла забрадка, която трябваше да скрие гривата й, но няколко къдрици се бяха измъкнали нахално на челото и бузите й. Колко хубава жена, каза си Уолтър. И несъмнено много желана, дори да беше бедна като църковна мишка.

Тя тропна гневно с крак.

— Кажете веднага и на двамата да престанат. Не желая синът ми да се учи да върти меч. На един златар не му се налага да владее това оръжие.

— Моля да ме извините, милейди, но върша само онова, което ми е заповядал господарят.

Тя успя с известно усилие да раздели двете бойни петлета. После прегърна сина си, заговори му нежно, отметна потната му коса от челото. Уолтър знаеше, че когато успяваше да се отърве от Джосрън, тя носеше тайничко на Магнус сладкиши и плодове.

Съжаляваше донякъде тази жена. Момчето вече не беше бебе, макар тя да продължаваше да се отнася с него като да беше такова. Може би всяка майка го прави. А тази нямаше и на кого друг да дарява нежността си. Сигурно не на грубияна, станал пряко волята й неин съпруг и който тъкмо помагаше на ковача да сложи на коня му нови подкови.

— Майко! Нали виждаш какво ми стори? — извика плачливо Магнус и погледна майка си.

В същия миг Том го ритна в пищяла и веднага търти да бяга. Магнус можеше само да гледа подире му и да размахва гневно меча.

— Гаден плъх, да знаеш, че ще те убия — извика той на чирачето.

Майка му беше ужасена и побърза да го задържи много здраво.

— Как можа да кажеш такова нещо? Господи, сигурно си забравил, че Том Пари е твой приятел.

— Той не ми е приятел… не и сега… как не разбираш?

В това време Том беше изчезнал между току-що пристигналите каруци.

— Вече не искам, да съм чирак — извика развълнувано Магнус и отблъсна майка си. — Аз ще стана рицар!

Уолтър се смъкна от бъчвата, приближи се бавно към майката и сина и издърпа ухото на Магнус.

— Един рицар се покорява на своята майка. Трябва веднага да й се извиниш.

— Пуснете го! Ще му откъснете ухото.

В същия миг господарят на крепостта се появи, придружен от оръженосеца си и един селянин от Чърк. Беше само по панталон и ботуши и водеше коня си за юздата.

— Какво, по дяволите, става тук? Целият град ви чува как крещите.

Магнус изтича да го пресрещне.

— О, сър — извика развълнувано. — Тъкмо щях да победя, но онова страхливо чираче избяга.