Нелсън Демил - Аз, детективът

Затичах се с всички сили към пожарната, извадих револвера си и се хвърлих в отворения гараж. Вътре различих очертанията на три пожарникарски коли.

Бях прекарал толкова много време на открито, че в продължение на десетина секунди липсата на дъжд ми се струваше някак странна, но бързо свикнах.

Отидох при стълбата към кулата и с изваден пистолет започнах да се изкачвам по скърцащите стъпала. Знаех, че горе не ме заплашва опасност, знаех и какво ще открия там.

Дежурната стаичка беше осветена от газени лампи. На тяхната светлина видях двама мъже в леглата им и не трябваше да се приближавам повече, за да се уверя, че са мъртви. Така броят на известните жертви на Тобен нарастваше на седем. Определено не се нуждаехме от тъп старомоден процес, за да му отдадем дължимото.

До двете легла имаше ботуши и чорапи. Седнах на една от пейките и си взех чифт дебели чорапи и гумени ботуши, които ми ставаха. До стената имаше шкафчета, а на закачалки на другата стена висяха дъждобрани и пуловери. Но не исках да взимам повече дрехи на мъртъвци. Не че съм суеверен.

В задната част на дежурната стая имаше малък кухненски бокс и на масата видях кутия шоколадови понички. Взех си една и я изядох.

Слязох долу и излязох на пътя, който минаваше пред пожарната в посока изток-запад. Отправих се на изток по следите на линейката.

Изминах около осемстотин метра. Въпреки мрака си спомнях този път от обиколката на Стивънс. Сега валеше проливен дъжд и вятърът отново започваше да чупи клоните на дърветата. От време на време чувах пропуквания, които звучаха като изстрели и караха сърцето ми да подскача, но шумът идваше от клоните, които се отчупваха и падаха.

Внезапно видях линейката на по-малко от пет метра от мен. Замръзнах на място, извадих пистолета си и застанах на едно коляно. Въпреки дъжда можех да видя, че пътят пред колата е препречен от огромно повалено дърво.

Линейката заемаше по-голямата част от тесния път и аз заобиколих от лявата й страна, затънал до колене в канавката. Стигнах до вратата откъм шофьорското място и надникнах вътре, но в кабината нямаше никого.

Исках да извадя колата от строя, но вратите бяха заключени, както и капакът на двигателя. Пропълзях под високото шаси и из — вадих ножа. Не разбирам много от автомобили, но и Джак Изкормвача не е разбирал много от анатомия. Срязах няколко маркуча, които се оказаха водният и хидравличният, после прекъснах и няколко електрически проводника. Достатъчно сигурен, че съм извършил автомобилоубийство, изпълзях навън и продължих по пътя.

Вече бях стигнал по средата на артилерийските укрепления, масивни бетонни, каменни и тухлени руини, покрити с пълзящи растения и храсти, много напомнящи на развалините на майте, които бях виждал сред тропическата гора на Канкун. Всъщност там бях прекарал медения си месец. Но сега не бе никакъв меден месец. Не и моят.

Продължавах по главния път, въпреки че от двете си страни виждах по-малки улички, бетонни рампи и стълбища. Очевидно Тобен можеше да е поел по който и да е от тези проходи сред артилерийските укрепления. Разбрах, че навярно съм го изгубил. Спрях и приклекнах до една бетонна стена. Тъкмо се канех да тръгна обратно, когато ми се стори, че чувам нещо. Продължих да се вслушвам, като се опитвах да успокоя тежкото си дишане, и отново го чух. Беше остър, виещ звук и накрая го определих като сирена. Носеше се от много далеч и едва се чуваше от дъжда и вятъра. Идваше от запад — дълъг, висок вой, следван от кратко тръбене, после отново дълъг вой. Очевидно бе електрическа сирена и навярно идваше от централната сграда.

Чувал съм сирената за въздушна атака, но това бе друго. Не беше и сигнал за пожар, сирена на линейка или полицейска кола, или пък сигнал за изтичане на радиация, какъвто веднъж бях чувал в полицейски учебен филм. Така че отчасти чрез елиминиране и отчасти, защото не съм съвсем тъп, разбрах — макар никога преди да не бях чувал такава сирена, — че чувам сигнал за биологична опасност.

— Боже Господи…

Подаването на електричество от сушата бе прекъснато и аварийният генератор до централната сграда сигурно беше спрял — помпите за отрицателното въздушно налягане бяха изключили и електронните филтри се бяха пробили…

— Света Богородице…

Някъде в далечината голяма сирена на батерии съобщаваше лошата вест и сега всички, които бяха дежурни на острова, трябваше да си сложат защитно облекло и да чакат. А аз нямах никакво защитно облекло. По дяволите, нямах дори бельо.