Джуд Деверо - Сърце от лед

— А когато железопътната линия стигнала до Колорадо, селяндурите, на които баща ти продал мината, станали милионери — засмя се Кен.

— Сигурно, но тогава баща ми беше вече покойник, а майка ми се омъжи повторно за достопочтения собственик на пивоварна мистър Гейтс.

Хюстън отново влезе в галерията, докато Кен остана на входа и се загледа към града, прострял се в полите на планината.

— Странно, какви представи имаме понякога за околните. Целият град се отнася към твоето семейство като към кралски величия; а в действителност селището носи фамилията на баща ти само защото той си е поставил за цел да увековечи името си на картата на страната. Не е приличал много на крал, а?

— За моята сестра и за мен той беше повече от крал, а също и за майка ми. Когато Блеър и аз бяхме още малки, градът реши да провъзгласи рождения ден на баща ми за свой празник. Доколкото й стигнаха силите, майка ми се постара да просвети хората по какъв начин градът е получил името си, ала след няколкоседмични усилия трябваше да разбере, че хората се нуждаят от своя герой.

— А по какъв начин мистър Гейтс стигна до кралското семейство?

Хюстън въздъхна дълбоко.

— Като собственик на пивоварна мистър Гейтс никога не би могъл да създаде такъв ореол около името си като баща ми. По тази причина, когато кралица Оупъл Чандлър заедно с двете млади принцеси отново стана достъпна за брак, той сложи в краката й всичко, което притежаваше. Семейството на моята майка го счете за блестяща партия и я убеди да го вземе за съпруг.

— Той също е искал да има за жена истинска, безупречна дама — измърмори съчувствено Кен.

— Но встъпи в брака с твърдото намерение да наложи своите представи за повелението на една дама на трите жени под неговия покрив — процеди през стиснати зъби Хюстън.

Кен мълча известно време.

— Предполагам, че тревата в градината на съседа изглежда винаги по-зелена от тази в собствената градина.

Хюстън отиде при него и взе дясната му ръка между своите.

— Идвало ли ти е някога на ума, че днес би могъл да бъдеш едно разглезено мамино синче като Марк Фентън, който не познава стойността на труда, ако не беше израснал в конюшнята, а като наследник на богато семейство?

— Звучи така, сякаш Фентън ми е направил голяма услуга, като ме е изгонил! — извика ужасено Кен.

— Направил ти е.

— Какво?

— Наистина ти е направил голяма услуга. Нали знаеш, че в нашето споразумение влиза винаги да те поправям, когато сбъркаш.

— Отклоняваш се от темата, по дяволите! Знаеш ли какво би трябвало да направя? Ще те изпратя в Ню Йорк да поговориш по делови въпроси с някои хора. Никой не може да ти устои.

Тя обви врата му с две ръце.

— Не е ли по-добре да си остана тук и да преговарям с теб?

Когато Хюстън погледна отблизо лицето на Кен, видя, че той се бори с нещо в себе си, което като че ли му забраняваше да я целуне. Но само след секунда, притеглен от непреодолима сила, той наведе глава и впи устните си в нейните като умиращ от жажда. Хюстън се притисна до него, наслаждавайки се на усещането за неговата сила, на възбудата на могъщото му тяло, което покоряваше нейното.

— Кен — прошепна пресипнало тя, с глас, който идваше някъде дълбоко от гърдите й.

Той я отблъсна от себе си, за да може да я погледне с пламенно желание в тъмните си очи.

— Какво направи с мен? Минаха много години от времето, когато онова, което е между краката ми, можеше да заповядва на това, което се намира в главата ми. Но мисля, че в този момент бих убил всеки мъж, който се опита да те отнеме от мен.

— Или всяка жена? — попита тя с устни точно под неговите.

— Нея също — можа само да каже той, преди да смъкне от тялото й прекалено голямата мъжка риза.

От вниманието на Хюстън не беше убягнало, че досега Кен не й се отдаваше напълно. Една част от него, поне такова чувство имаше тя, не вземаше участие в любовния акт, оставаше недостижима за нея. Струваше й се, че мъжът до нея е някъде далеч с мислите си и се стреми да си остане там. Но сега беше различно. Нямаше и следа от въздържаност, нямаше хладни резерви, нито наблюдение от разстояние.

С пламенност на атакуващ бик Кен я вдигна на ръце и я отнесе в изоставената галерия. Когато Хюстън погледна потръпващото му от възбуда лице, тя си помисли: ето, това е мъжът, който за няколко години е направил милиони. Това е Кен Тагърт, когото съм търсила през цялото време. Това е мъжът, когото обичам — човекът, който искам да ме обича винаги.