Джуд Деверо - Сърце от лед

— И облякох една твоя риза, а след това се случи нещо ужасно, но вече не помня какво. Помня само, че много плаках.

— Ти не искаше да наблюдаваш кончетата отблизо, а най-малко от три метра разстояние. Каза, че не бива да изцапаш рокличката си, и по тази причина аз ти дадох една от моите ризи, за да я наметнеш отгоре. Но трябваше три пъти да ти се закълна, че ризата е току-що изпрана, преди да се решиш да я пипнеш. А това, което и до днес си спомням като голяма трагедия, е твоята панделка. Защото едно от кончетата реши да си поиграе с нея и скочи към теб изотзад. При това панделката на плитката ти се развърза и увисна надолу.

Дотогава не бях виждал дете да плаче така, както ти тогава. Непрекъснато хълцаше, че мистър Гейтс страшно ще се разсърди, а когато ти казах, че ще вържа тази красива панделка, ти заплака още по-силно и ме увери, че само твоята мами може да връзва панделки, както се полага. Употреби тъкмо тези думи: както се полага.

— А ти я завърза точно както се полага! Защото дори майка ми не можа да забележи, че панделката на плитката ми се е развързвала.

— То е, защото непрекъснато плетях плитки от гривите и опашките на конете.

— За Пам ли?

— Ти си дяволски любопитна към всичко, което се отнася до Пам. Ревнуваш ли?

— Не, откакто ми съобщи, че си отклонил предложенията й.

— Ето по тази причина никога не трябва да се споделят тайни с жени.

— Би ли ти харесало, ако ревнувам?

Кен се замисли върху въпроса и.

— Мисля, че няма да имам нищо против. Но ти поне знаеш, че с Пам е свършено завинаги. А аз все още не съм чул нещо подобно по отношение на Уестфийлд.

Тя целуна ръката, която галеше гърдите й. Знаеше много добре, че няколко пъти му беше разказвала как се е стигнало до развалянето на годежа с Леандър.

— Аз му отмъстих пред олтара — отговори тихо тя.

Ръцете на Кен здраво се сключиха около раменете й.

— Предполагам, че направи всичко това, защото той няма и наполовина толкова пари, колкото имам аз.

— Пак с твоите пари! Нищо друго ли не ти идва на ум? Например да ме целунеш?

— Отвързал съм едно чудовище от веригите му — изръмжа през смях Кен, но побърза да се отзове на поканата й.

— Бъди послушна! — заповяда той след няколко минути и я обърна отново така, че да се облегне с гръб на гърдите му — Аз нямам твоята издръжливост. Не забравяй, че в сравнение с теб съм просто един старик.

Кискайки се, Хюстън нежно потърка бедрата му с тялото си.

— И освен това остарявам все повече е всяка изминала секунда — продължи сърдито той. — Няма ли най-после да стоиш мирно? Гейтс е постъпвал съвсем правилно, като ви е заключвал със сестра ти.

— Ти също ли смяташ да ме заключиш? — прошепна Хюстън и облегна глава под брадичката му.

Той се забави толкова много е отговора си, че тя се обърна и изпитателно го изгледа.

— Може и да го направя — отговори най-после, но веднага, очевидно мъчейки се да смени темата, измърмори: — От години не съм говорил толкова много — искам да кажа, за неща, които нямат нищо общо е моите сделки.

— За какво си говорил е другите жени?

— Какви жени?

— Другите. Например с мис Ла Рю.

— Не мога да си спомня изобщо да съм приказвал нещо при Вини.

— Но хубавата част идва едва след това, когато лежим един до друг и си приказваме.

Той плъзна ръка надлъж по тялото й.

— Смятам, че наистина не е лошо. Но ще излъжа, ако твърдя, че вече съм правил такова нещо. Искам да кажа след, като… След това аз си отивах в къщи. А и не мога да си спомня просто да съм се излежавал, без да правя нито. Щеше да бъде чиста загуба на време — добави той, но не направи опит да се отдръпне от нея.

Хюстън се притисна още по-плътно до него.

— Студено пи ти е?

— Не. Никога не ми е било толкова топло.

Хюстън вдигна очи към Кен от леглото в колибата, видя го да се облича и разбра, че това означава край на краткия им меден месец.

— Очевидно трябва да напуснем това прекрасно място — промълви тъжно тя.

— Очаквам посетители днес следобед и не мога да си позволя тази среща да се провали. — Той се обърна към нея. — Бих искал да остана по-дълго тук, но няма как…

В гласа на Кен също се усещаше съжаление и Хюстън реши, че ще бъде по-добре да му помага, отколкото да се противи. Скочи бързо от леглото и се зае с костюма си за езда. Кен трябваше да й помогне да затегне корсета си.

— Как, за Бога, дишаш с това проклето нещо?

— Не мисля, че дишането е важно в случая. Нали видях колко цениш заобленостите по тялото на жена си. А без тези „проклети неща“ талиите ни в скоро време биха достигнали шестдесет и седем или шестдесет и осем сантиметра. Освен това корсетът подпира гърба на жената. Поначало да се носи корсет е много здравословно.